Довършителката

Сега бях пременена в синя рокля, дълги бели чорапи и обувки на токчета, които ме правеха да изглеждам още по-висока. Отдолу носех и някои по-интимни артикули, само обличането на които ме накара да се изчервя.

Продавачката ме огледа, възхитена от творението си.

– Знаех си аз, че се крие нещо хубаво под всички тези парцали. Трябваше само да го изкопаем, нали?

– Предполагам – прошепнах плахо.

– А какво ще правим с косата ти, миличка? – рече сърдечната, макар и малко напориста Женска, която междувременно се беше представила като Дарла Гън. На стената висеше огледало и аз се огледах в него.

– Какво за нея? – попитах.

Дарла ми хвърли професионален, преценяващ поглед.

– Няма да е зле леко да се пипне. Да се клъцне оттук-оттам, да се повчеше, нали разбираш.

Отметнах бретона си с пръсти и той начаса се върна отново на мястото си, също толкова непокорен, колкото и преди.

– И как по-точно?

– О, има много начини. И понеже днес остави тук доста парички, сигурна съм, че ще можем да го организираме като бонус от заведението.

– Ще боли ли?

– Божичко! – засмя се Дарла. – Да чуя това тъкмо от теб, безстрашната Женска от Дуелума.

Усмихнах се и докоснах подпухналото си лице.

– Видях те как победи Нон, Вега – продължи тя. – Повярвай ми, виках за теб като обезумяла. Знаеш, че сега си истинска знаменитост, нали?

Отново се изчервих при думите и.

– Но горкото ти лице. Очите, носът... Ще видя как да ги напудря, та да изглеждаш що-годе нормално, докато заздравеят съвсем.

И тя удържа на думата си. Манипулациите, които извърши над лицето и косата ми, ми бяха напълно непознати. Но когато приключи и завърза подредените ми кичури с бяла панделка, аз се погледнах в огледалото и не можах да се позная. Сякаш аз самата бях изчезнала, а на мое място стоеше съвсем друга Женска.

После Дарла извади шишенце със странна гумена топка, прикрепена в горния му край. Когато стисна топката, от малък отвор изскочи облак пръски и навлажни шията ми. Трепнах, но тя само се засмя.

– Защо не подушиш?

Направих го и ноздрите ми се изпълниха с прелестен аромат.

– Лавандула – казах.

– С нотка на орлов нокът. Сама съм го приготвила.

Дарла отстъпи крачка назад и лицето и се разля в усмивка.

– Е, май сме готови. Само лицето ти да се пооправи още малко и ще станеш истинска красавица, Вега.

Красавица? Това навярно бе сън, от който всеки миг щях да се събудя, отново мръсна, разчорлена и облечена в старите си дрипи. Взех покупките си и излязох, изпълнена с чувства, каквито не бях изпитвала преди.

Отвън през магазина тъкмо минаваха двама Мъжки. Единият беше Фермер на име Руфъс, а другият – Нютън Тилт, Резачът от Комините, когото винаги бях намирала за твърде мазен и лигав. Руфъс се обърна да ме зяпа и така прасна чело в един стълб, че падна по задник на тротоара. Нютън пък се закова на място и взе да ме оглежда от глава до пети с глуповата усмивка.

– Вега – провлачи, – това отдолу ти ли си?

Пламнах и побързах да се отдалеча. Какво идеше да рече „това отдолу“?

Имах да се отбия само в още един магазин и да направя още една покупка. Платих, помолих да я опаковат красиво и продължих към къщи. Досега не бях пазарувала толкова в един ден. Всъщност това не значеше кой знае какво, защото трудно можеше да се каже, че досега изобщо бях пазарувала.

У дома заварих Хари Две напълно неподготвен. Отпървом изглеждаше, че изобщо не ме познава, защото се наежи, оголи зъби и взе да ръмжи. Но след като ме подуши обстойно от всички страни, се увери, че все пак съм истинската му стопанка.

Изрових едно огледалце, принадлежало навремето на майка ми, и го нагласих така, че да виждам лицето и косата си. Отново поклатих невярващо глава. Но очите ми си оставаха подути, лицето насинено, а носът – счупен и изкривен. Това разваляше целия ефект.

Въздъхнах, борейки се с натрапчивото желание.

Накрая въпреки обещанието си да не го правя бръкнах в джоба на новата си рокля и извадих Целебния камък. Преди да съм променила решението си, побързах да го прокарам пред лицето си, мислейки за хубави неща. Нараняванията моментално изчезнаха. Очите ми възвърнаха нормалния си вид, отоците спаднаха, а носът ми се изправи и заздравя. Бавно прокарах ръка по гладката си, чиста кожа.

Начаса ме изпълни чувство на вина и дори ми се дощя да върна всичко обратно. Но да използвам Камъка с лоши мисли не бе добра идея – Еон ме беше предупредил за това. Потиснах гузната си съвест и като подсвирнах на Хари Две, излязох навън. Не за нашата вечеря на Главната улица – за нея беше още рано. Погледнах към снишаващото се слънце и реших, че моментът е настъпил. Закрачих бързо, тъй като с физическото преобразяване се бе върнала и енергията ми.

Разходката до дома на Моригон мина неусетно. Успях да се промъкна до входната врата и незабелязано да пъхна пергамента в процепа за пощата. Знаех, че тя и Джон все още не са се прибрали, но знаех също и че верният Уилям непременно ще се погрижи мадам да получи съобщението.

Приключила и с тази задача, забързах към следващата си цел. Приютът.

QUADRAGINTA SEX

ЕДНА СПЕЦИАЛНА ВЕЧЕР