Вега Джейн никога не е напускала родното си село Горчилище, но това не е нещо необичайно – никой никога не напуска Горчилище.Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди."Довърщителката" е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като "Властелинът на пръстените", "Хари Потър" и "Игрите на глада", от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Фэнтези18+Дейвид Балдачи
Довършителката
Copyright © 2014 by Columbus Rose, Ltd.
© David Baldacci
Дейвид Балдачи
Довършителката
Американска Първо издание
© Деян Кючуков, превод от английски
© Отговорни редактори Светлана Минева, Мирослав Александров Коректор Мила Белчева
©
© Дамян Дамянов, художествено оформление на корицата
София 2014 © Сиела Норма АД
ISBN 978-954-28-1630-0
Съдържание
АНОТАЦИЯ
UNUS
DUO
КОМИНИТЕ
TRES
ХЕКТОР И ХЕЛЪН
QUATTUOR
ТАНСИЙ
QUINQUE
ПЪТЯТ НАВЪН
SEX
ДИЛЕМАТА
SEPTEM
КАРТАТА ВЪРХУ МЕН
OCTO
СЕМЕЙСТВО ДЕЛФИЯ
NOVEM
КНИГАТА
DECEM
НАГРАДАТА
UNDECIM
ДВАТА ДЖАБИТА
DUODECIM
ВЕРИГАТА ДЕСТИН
TREDECIM
НЕВЪЗМОЖНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
QUATTUORDECIM
ПОКАНАТА НА МОРИГОН
QUINDECIM
ВЕЧЕР НА ВЪПРОСИ
SEDECIM
НАЧАЛОТО НА КРАЯ
SEPTENDECIM
ОТВЕЖДАНЕТО НА ДЖОН
DUODEVIGINTI
ХАРИ ДВЕ
UNDEVIGINTI
ОТНОВО У ДОМА
VIGINTI
НАИСТИНА САМА
VIGINTI UNO
НЕОЧАКВАН СЪЮЗНИК
VIGINTI DUO
ЕОН И ЯМАТА
VIGINTI TRES
МИНАЛОТО НИКОГА НЕ СИ ОТИВА
VIGINTI QUATTUOR
КОЙ ТРЯБВА ДА ОЦЕЛЕЕ
VIGINTI QUINQUE
ПОСЕЩЕНИЕТО
VIGINTI SEX
СТЕНАТА ОТ ЗАЕКВАНЕ
VIGINTI SEPTEM
ТРЕНИРОВКИТЕ
VIGINTI OCTO
ПОСЛЕДНИЯТ ДУЕЛУМ
VIGINTI SEPTUM
ВАЛХАЛ
TRIGINTA
СЪВЕТЪТ
VIRGINTA UNUS
ИЗБОРЪТ
TRIGINTA DUO
С ПРАКТИКА СЕ ПОСТИГА НЕСЪВЪРШЕНСТВО
TRIGINTA TRES
ПОСЛЕДНАТА ГРИЖА
TRIGINTA QUATTUOR
ОБЕДИНЕНИТЕ ВРАГОВЕ
TRIGINTA QUINQUE
МАГИЧНОТО МИ АЗ
TRIGINTA SEX
НАЧАЛОТО НА БИТКАТА
TRIGINTA SEPTUM
НАДПРЕВАРАТА КЪМ ВЪРХА
TRIGINTA OCTO
РАЗПРАВИЯ С КОБЪЛИ
TRIGINTA NOVEM
ЗАЛОГ ЗА ПОБЕДА
QUADRAGINTA
РУХВАНЕТО
QUADRAGINTA UNUS
ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ НА СТЕНАТА
QUADRAGINTA DUO
ПРОПУСНАТИ МИНУТИ
QUADRAGINTA TRES
МАЛКО ХИТРОСТ
QUADRAGINTA QUATTOUR
ВЪПРОС НА ПЕРГАМЕНТ
QUADRAGINTA QUINQUE
НОВИЯТ ОБЛИК
QUADRAGINTA SEX
ЕДНА СПЕЦИАЛНА ВЕЧЕР
QUADRAGINTA SEPTUM
УДАР ОТ НИЩОТО
QUADRAGINTA OCTO
ПРАХ ПРИ ПРАХТА
QUADRAGINTA NOVEM
НАБЪРЗО СКАЛЪПЕН ПЛАН
QUINQUAGINTA
НА ЖИВОТ И СМЪРТ
QUINQUAGINTA UNUS
ШАМПИОНКАТА НА ДУЕЛУМА
QUINQUAGINTA DUO
НЯКОИ ОТГОВОРИ
QUIN QUAGINTA TRES
КРАЯТ НА НАЧАЛОТО
Sqnka TtRG
АНОТАЦИЯ
UNUS1
Най-кошмарно ужасното място от всички е онова, за което Уъгмортите3 дори не подозират, че е толкова сбъркано, колкото сбърканото изобщо е възможно.
Това ми каза моят дядо, преди да преживее своята Случка и да изчезне завинаги. Мисля, че съм единствената, на която го е споменавал. Аз самата не съм го споменавала на никого. Така ми се стори по-разумно.
По природа не съм от най-доверчивите Уъгморти. Малцина от нас са такива.
Бях още Младок, когато дядо изрече тези думи, а малко по-късно го сполетя Случката. Трябва да призная, че тогава не бях сигурна какво има предвид. Не съм съвсем сигурна и сега. Съгласна съм, че едно място може да е кошмарно ужасно, но кое е толкова сбъркано, колкото сбърканото изобщо е възможно?
Дядо ми разправяше още и за падащите звезди. Казваше, че всеки път, щом видиш една от тях да прорязва стремглаво небосклона, в живота на някой Уъгморт настъпва промяна.
Интересна идея за място, където никога нищо не се променя – като Горчилище.
После задрямвах, за да се пробудя още на разсъмване, недоспала след поредния усилен ден.
И тогава, естествено, настъпваха виденията.
Отначало в главата ми цареше непрогледен мрак. От неговите дълбини, преди да видя каквото и да било, неизменно извираше писъкът. Толкова силен и ужасяващ, сякаш се разнасяше досами ухото ми. Той пронизваше черепа ми като куршум от морта и правеше мозъка ми на пихтия. Имах чувството, че откъсва нещо от мен – нещо, което някога съм притежавала, но съм изгубила безвъзвратно. Само че нямах представа какво е то.
След звука идваше образът – синева, наситена синева. Тя се стелеше по земята като мъгла, обгръщаше съзнанието ми, изтиквайки оттам всички мисли, всички спомени. Когато накрая се разсейваше, заедно с нея си отиваше и объркването ми. И все пак неизменно оставах с усещането, че нещо липсва, нещо от изключителна важност.