Довършителката

Пристигнах в Приюта и след като оставих Хари Две да чака отвън, поговорих с една Сестра, която срещнах в коридора. Мушнах в ръката и монета и й обясних какво искам от нея. Както и предполагах, Делф седеше край леглото на баща си. Щом отворих вратата, той вдигна очи.

– Вега Джейн? Какво правиш отново тук?

– Уредих Сестра, която да се грижи за татко ти.

– Че защо му е притрябвала?

– Слушай, Делф, кога за последен път си се хранил като хората?

Пристъпих напред под мистериозната светлина, обляла стаята, и видях как очите му се разширяват от удивление. Чак леко настръхнах и усетих, че се хиля като глупав Младок.

– Вега Джейн, какво си направила със себе си?

– Ами... просто малко се поизлъсках.

Той се изправи и ме доближи.

– Така ли го наричаш?

– А ти как би го нарекъл, Делф? – попитах и веднага съжалих. Той не очакваше подобен въпрос и взе да се почесва смутено.

– Не знам как, но наистина изглеждаш доста... лъскава – изтърси накрая, като почервеня до ушите.

Усмихнах се.

– Тук съм, за да те изведа на вечеря.

– Какво?

– Обзалагам се, че цял ден не си сложил и хапка в уста. Права ли съм?

Той понечи да отвърне нещо, но после поклати глава, хвърляйки поглед към Дъф.

– Не знам, Вега Джейн, просто не знам. А какво ще правим с татко?

– Нали тъкмо затова идва Сестрата.

– Но ти си толкова... издокарана, докато аз... виж ме само. – Той обходи с поглед прашните си работни дрехи.

– Мисля, че видът ти си е напълно наред – улових го под ръка аз. – Решила съм тази вечер да похапна на свястно място и държа да ме придружиш.

– И какъв е поводът? – усмихна се внезапно той.

Реших да му кажа направо.

– Днес е рожденият ми ден. Ставам на петнайсет Сесии, Делф.

– Наистина? Но аз... не съм ти приготвил нищо. Искам да кажа, не знаех...

– Не е и нужно. Единственото, което искам от теб, е да приемеш поканата ми да отпразнуваме годишнината от моята поява в Горчилище.

След още малко суетене около баща си, но видимо успокоен от появата на Сестрата, на която бях платила, той най-сетне склони и ние поехме към центъра, следвани на крачка разстояние от Хари Две.

Уъговете се обръщаха подире ни, докато вървяхме по Главната улица. Бяхме лика-прилика – високият, едър Делф и аз, потропваща на токчетата си до него. Дрехите му не бяха нови като моите, но на излизане от Приюта бе поспрял да измие лицето и ръцете си, а и сега час по час плюнчеше пръсти и приглаждаше щръкналия си перчем.

– Отдавна се каня да се подстрижа – обясни ми смутено, – но все не намирам време.

Този път масата ни беше не в дъното, а до самата витрина на ресторанта. Всеки път, щом се озърнех, забелязвах околните Уъгове да ме зяпат. Женските им изглеждаха раздразнени от това и постоянно ги ловяха под брадичките, привличайки вниманието им към себе си.

– Струва ми се, че всички те наблюдават, Вега – отбеляза Делф. – Особено Мъжките.

– Скоро ще им мине. Просто не са ме виждали в рокля. Нали знаеш, като на свинче звънче.

Той примига с очи.

– Какво ти свинче, Вега? Чуваш ли се какво говориш? Та ти си... ти си... – Той си пое пресекливо дъх. – Ти си прекрасна!

И в следващия миг така се изчерви, че се уплаших да не се е задавил.

– Благодаря ти, Делф – сведох трогнато очи. Единствените Уъгове в живота ми, които ме бяха наричали красива, бяха дядо, баба и родителите ми, а и аз винаги бях мислила, че го правят по задължение.

Поръчахме си великолепна вечеря, а след нея, когато вече ми се струваше, че не мога да поема и хапка, последва парче торта, съпроводено с пожеланията на Делф по случай рождения ми ден.

– Толкова съм щастлива – казах. – Толкова съм щастлива да бъда тук с теб.

Накрая въпреки бурните му протести успях да платя сметката.

– Но това е твой празник, Вега – възрази той. – Аз трябва да ти подаря нещо, а не ти на мен.

– Ти вече ми подари.

– Не, не съм.

Пресегнах се и улових ръката му.

– Подари ми удоволствието от своята компания в този специален ден.

Той се усмихна свенливо и също стисна моята.

– Аз също не бих искал да съм никъде другаде, Вега Джейн. – После замлъкна и брадичката му потрепери. – Освен може би при татко.

– Знам – казах тихо.

– Е – подхвърли той, решил да смени темата, – готова ли си вече за следващия кръг на Дуелума?

– Не сега, Делф – сложих пръст върху устните му. – Нека тази вечер просто да...

– Добре, Вега Джейн. Разбира се.

Изпратих го до Приюта и го оставих там, в стаята на баща му. Преди това бях нагостила Хари Две с остатъците от вечерята, които той излапа лакомо още пред вратата на „Гладниците“.

Погледнах към небето, преценявайки на око часа. Беше време да тръгвам. Прибрах се у дома и смених роклята и обувките на токчета с новите си панталони, блуза и ботуши. Извадих Дестин от скривалището й и я увих около кръста си под новата наметка. Сложих в джоба си Мълнията и пъхнах под мишница красиво увития пакет. Оставих Хари Две да дреме край огнището и излязох.