Довършителката

– А, не, напротив. Толкова обичайно, колкото и да храниш Амарок от ръката си.

После ме поведе по дълъг коридор, докато стигнахме до масивна врата в дъното му. Плахо почука и отвътре се чу басово „Влез“. Тя натисна дръжката, бутна ме вътре, затвори след мен и токчетата и отново зачаткаха, отдалечавайки се по мраморния под.

Огледах с известно страхопочитание стаята, изпълнена с безброй предмети. После погледът ми се спря върху едрия Уъг, който седеше зад бюро, сякаш твърде малко както за неговите, така и за размерите на помещението. Тансий се надигна от мястото си и се усмихна.

– Вега. Моля заповядай, седни.

Събрах цялата си останала самоувереност, която не бе никак много, пристъпих напред и се настаних върху крехкия на вид стол срещу бюрото. Чух го как изскърцва под тежестта ми и за миг се уплаших, че ще се разпадне, но той все пак издържа.

Тансий ме загледа в очакване. Плотът пред него бе отрупан с писма, рула пергамент, доклади и планове на Стената, както и с празни официални бланки на Съвета. Преди да успея да отворя уста, той каза:

– Не помня да си чупила носа си на Дуелума.

– О, нищо особено – махнах небрежно с ръка. – Малка злополука в Комините. За няколко дни ще заздравее. – Потърках неловко едното си насинено око. Другото също бе подпухнало, но през него виждах малко по-добре.

– Разбирам – отвърна Тансий по начин, ясно показващ, че прозира лъжата ми.

Прочистих гърло и продължих:

– Днес спечелих и третия си двубой.

– Да, знам – вдигна той гъсто изписан лист. – Докладът пристигна току-що. Бързо си се справила с господин Доджсън. Забележително постижение, предвид добрата му форма. Но е възможно да е допуснал и известни пропуски в подготовката си...

– Просто е твърде самонадеян, за да признае, че има слабости, върху които трябва да поработи.

– Именно – кимна замислено Тансий.

– Предполагам, че за почти съвършени Уъгове като него е трудно да съзрат недостатъците си. Докато аз имам толкова много, че постоянно се старая да ги премахвам.

– Това като че ли е добър подход за всички ни, независимо колко сме съвършени – усмихна се той.

– Днес заложих на себе си – подрънках парите в джоба си. – Докато Кроун смяташе, че ще загубя и това му костваше двайсет и пет монети.

– Правилникът на Съвета ми забранява подобни развлечения, иначе и аз бих заложил на теб, Вега.

– Защо? – попитах, внезапно заинтригувана от коментара му. – Доджсън е силен и опитен противник.

Очите му се присвиха, но усмивката остана върху лицето му.

– Има сила ето тук – отвърна, като присви лакът така, че мускулът изпъна до пръсване ръкава му – и тук – продължи, докосвайки гърдите си. – Ти имаш в изобилие от втората, а тя всъщност е решаваща.

– Значи получавате редовни доклади за хода на Дуелума? – посочих листа в ръката му.

– О, да. Още една победа и ще се биеш за правото да получиш шампионската титла.

– И хиляда монети – добавих.

– Какво общо имат монетите? – махна пренебрежително той. – Ето, аз съм участвал в десетки двубои и те никога не са ме вълнували. Славата е тази, която...

Тук той замлъкна и аз се досетих защо. Погледът му се плъзна по кльощавата ми фигура. По окъсаната наметка. По вехтите обувки. По немитата ми кожа.

– Това, което искам да кажа, е – продължи, – че парите всъщност не са лошо нещо. Могат да бъдат от полза за нуждаещите се Уъгове... и за техните семейства.

– Именно. Но сега съм дошла по друг въпрос.

– О, нима? – възкликна в очакване той, явно доволен от смяната на темата.

– Дъф Делфия...

– Запознат съм със случая, да. Видях го в Болницата снощи, преди да го преместят в Приюта. Трагично наистина.

Учудих се, защото Делф не бе споменавал за подобна визита. Но от друга страна, той си имаше достатъчно грижи на главата.

– Моригон ме увери, че Съветът ще се погрижи за него.

– Напълно вярно. Той е претърпял злополука по време на работа на Стената. Ще му отпуснем пенсия, а също ще покрием разходите по протезите му.

– Това е много щедро. А професията му?

– Искаш да кажеш, като зверообучител? Той безспорно беше най-добрият, но сега, без крака? Сама разбираш затруднението.

– А какво ще стане, ако към него бъде прикрепен друг Уъг, който се интересува от обучение на зверове? Горчилище се нуждае от такъв, а Дъф може да му предаде своите познания. Той ще служи един вид като негови крака, докато не усвои занаята.

– И господин Делфия ще получи не само пари за прехрана, но и цел, която да осмисля живота му – допълни Тансий.

– Именно.

В очите на събеседника ми проблясна искрица, а по лицето му се разля усмивка.

– Намирам идеята за добра. Ще направя необходимите стъпки. Имаш ли предвид конкретна кандидатура?

Споменах му името на един Уъг, който според мен бе подходящ за целта. Той взе перодръжка, за да го запише, и се обърна да потърси очилата си. Докато го правеше, аз бързо грабнах от бюрото една празна бланка с неговото име и официалния печат на Съвета и я пъхнах в джоба си.

Наблюдавах го, докато записваше името. Почеркът му беше ясен и твърд, лишен от витиеватите линии на Моригон или завъртулките, по които си падаше Домитар.