Довършителката

Дигби се изсмя високо, преди да се усети и да се изплюе още веднъж по посока на обувката ми, пак неуспешно. Клетъс побърза да се изправи на крака, почервенял като варен рак. Роман продължаваше да ме гледа в упор.

– Все по-любопитни и по-любопитни неща – рече, търкайки брадичка толкова силно, че се притесних да не смъкне кожата си. – Май ще трябва да се обърна към Съвета. Недопустимо е едни участници в Дуелума да имат нечестно преимущество пред други.

– Напълно съм съгласна. Затова нека следващият Уъг, който е два пъти по-тежък от мен и има бицепси колкото бедрата ми, да се бие само с една ръка.

– Не схващаш идеята, Вега.

– Тогава защо не я обясниш по начин, подходящ за слабия ми ум?

– Мисля, че си служиш с измама – отсече той. – И не само аз съм на това мнение. Как иначе, обясни ми, една Женска ще бие Уъг като Нон?

Фактът, че бях победила всичките си опоненти без помощта на специалните си средства, накара лицето ми да пламне от негодувание.

– Много просто – отвърнах. – Забравихте ли, че използвах собствения метален нагръдник на този Кретски задник тук – посочих към Нон, – за да му пукна главата? Защо ми е да си служа с трикове, след като самият той е толкова глупав, че да тича нагоре-надолу с него, докато остане без дъх, и накрая ми позволи да правя с него каквото си ща?

Всички замлъкнаха след тази разгорещена тирада. Кръвта бавно се отцеди от лицето на Нон. Клетъс отстъпи крачка назад, също и Ран Дигби. Роман изруга тихо, хвърли гневен поглед наоколо и последва примера им.

– Не искам да те засегна, Нон, а само да ти дам съвет. Моля да ме извиниш, ако съм те обидила. Просто не ми е приятно да ме наричат измамница. Сигурна съм, че и ти няма да се зарадваш, ако някой ти хвърли подобно обвинение.

Гневът ми бе искрен, защото действително бях спечелила честно и почтено и Нон явно го разбра. Кимна кратко, обърна се и се отдалечи. При вида на това значително отслабване в редиците си, Клетъс и Дигби също се почувстваха излишни и скоро гърбовете им се изгубиха зад ъгъла.

– И все пак продължавам да твърдя, че мамиш – рече Роман.

– Тогава обърни се към Съвета. Между другото, на следващия кръг ще дойда да заложа при теб. Защо само Личис Макгий да ми изплаща печалбите?

– Доста си сигурна, че ще победиш.

– Ако аз самата не вярвам в себе си, кой друг?

QUADRAGINTA QUATTOUR

ВЪПРОС НА ПЕРГАМЕНТ

След като си тръгнах, минах първо през къщи, за да взема Хари Две, и после заедно извървяхме трите километра до Приюта. Нон вече не охраняваше мястото, затова влязох направо и с учудване установих, че са настанили Дъф в старата стая на родителите ми. Трябваше на два пъти да прочета табелката, за да се уверя.

Отворих полека вратата и надникнах. Както и очаквах, Делф също се оказа вътре. Беше приседнал на ръба на леглото и бършеше челото на баща си с влажна кърпа. Щом ме видя, вдигна очи.

– Как мина Дуелумът?

– Спечелих.

– Срещу кого се би?

– Няма значение. Как е Дъф?

Приближих се и се приведох над болния. Изглеждаше, че спи спокойно, но там, където трябваше да бъдат краката му, завивките лежаха изпънати, защото нямаше какво да ги повдига.

– Горе-долу добре – отвърна Делф. – Утре ще пристигнат протезите.

Кимнах с глава. Баща му щеше да може що-годе да се придвижва, но не и да върши работата си. Понякога, независимо колко са добри, зверообучителите трябва да се спасяват с бягство от питомците си, а това няма как да стане с протези.

– Толкова съжалявам – промълвих.

– Не е твоя вината, Вега Джейн. Стават злополуки.

Седнах до него и улових ръката му.

– Делф, онази секция от Стената падна, защото една от металните ленти се е скъсала. Лента, която аз съм довършила в Комините.

– Знам, Вега Джейн. Чух те, като говореше с онези Уъгове на строежа.

Следващите думи преседнаха в гърлото ми. Как можех да му кажа, че брат ми е променил конструкцията и това е предизвикало аварията? Дали нямаше да тръгне да се разправя с него и да си навлече неприятности, дори да попадне във Валхал?

Накрая само го погледнах и не добавих нищо към коментара си.

Очите му срещнаха моите за момент, после той се отвърна и започна отново да бърше челото на баща си.

– Всичко е наред, Вега Джейн. Знам, че си сторила всичко по силите си.

– Делф? – продумах след кратко мълчание.

– Да?

– Остава ли уговорката ни за Мочурището? След като Дуелумът приключи?

Видях как през лицето му премина рояк от емоции. Взорът му се обърна към баща му, после към мен и отново към баща му, където се задържа окончателно. Той сведе глава.

– Съжалявам, Ве-Вега Джейн.

Усетих как в очите ми напират сълзи. Потупах го по гърба и казах:

– Разбирам, Делф. Той е твоето... семейство. – Щеше ми се и от моето да е останал някой.

Станах и се упътих към вратата.

– Късмет на Дуелума, Вега Джейн.

Обърнах се и видях, че ме гледа тъжно.

– Дано го спечелиш докрай – добави той.

– Благодаря – отвърнах. После го оставих в компанията на баща му и излязох. Отвън грееше топло слънце, но аз никога не бях изпитвала такъв студ в душата си.