Довършителката

Тогава се обърнах към Кроун. Не се усмихнах. Не промълвих и дума. Само го гледах. После отново му показах пет пъти петте си разтворените пръста и посочих към себе си.

Лицето му се изпълни с омраза и той се отдалечи, разбутвайки тълпата, като остави безценния си Доджсън да се въргаля в прахта.

Толкова за протежетата.

След този кръг щяха да останат едва четирима претенденти за титлата. А след другия – само двама. Аз възнамерявах да бъда един от тях. А накрая да остана и сама на върха. Никога не бях печелила нещо в живота си. Сега бях решена да стана шампион – да спечеля Дуелума.

Погледнах към официалната трибуна, но видях само неколцина членове на Съвета да седят на нея. Тансий го нямаше, нито Джон и Моригон, които вече бяха неразделни.

Край будките за залагания се тълпяха Уъгове. Щастливите и унили физиономии сред залагащите бяха разделени приблизително наполовина, което предвещаваше, че днес печалбите на Личис Макгий и Роман Пикус ще са доста скромни.

Поех безцелно по Главната улица – разполагах с време в излишък и се чудех какво да го правя. Работата в Комините бе спряна заради турнира, а беше едва ранен следобед.

Докато минавах край един бар, отвътре със заваляща се походка излезе Тадеус Кичън, примлясквайки така, сякаш не би отказал още чашка-две Огнена вода.

– Да не са те пуснали в отпуск от Стената? – попитах.

Той ме погледна накриво и веднага разбрах, че нещо не е наред.

– Уволниха ни – отвърна с хлъцване. – Хенри и мен, благодарение на теб.

– Благодарение на мен? – повдигнах учудено вежди.

– Зарад трупите, дето паднаха и пребиха... хлъц... оня Уъг, как му беше името...

– Дъф. И не съм виновна аз за злополуката. Металната лента се е скъсала заради вашите недомислици. Кой ви уволни впрочем?

Лицето му почервеня от гняв, сякаш едва сега виждаше ясно коя съм.

– Брат ти, ето кой. – И се уригна.

– Джон? Но нали тъкмо той е променил конструкцията?

– Естествено, че той. На какво значение има това за важен господинчо... хлъц... като него? А мен кучета ме яли, нищо че трябва да храня семейство.

– Съжалявам – казах, което не беше напълно вярно. – Но ти винаги можеш да си намериш друга работа, докато Дъф изгуби краката си.

Кичън се позаклати леко и се опря с ръка на стената.

– Мога, така ли? Интересно как ще стане с лошата препоръка, която малкият подлец ми даде.

– Брат ми ви е уволнил, защото сте изработили нещо некачествено – рекох ядосано. – Сигурна съм, че след като е открил какво е станало, е бил бесен на себе си и си го е изкарал на вас с Хенри. Не казвам, че е справедливо, но това още не го прави подлец.

Кичън се доближи плътно до мен, така че усетих с пълна сила дъха на Огнена вода.

– Той ни уволни, Женска, защото послушахме твоите думи и спряхме да пробиваме повече дупки в прехвалените ти ленти. Щом откри това, ни каза да си вдигаме чукалата. Не че дава и пет пари за оня Дъ...Дъ... какъв беше там. Ето защо пак твърдя, че е подлец.

Не казах нищо, защото не знаех какво да кажа. Кичън явно прие мълчанието ми за съгласие, защото се уригна отново и продължи:

– Истинско леке за фамилията Джейн, това е той. – После се заклати леко и фокусира поглед върху мен, при което върху лицето му се разля глупава усмивка. – Виж, ти си друго. Дори ще заложа монета-две на теб на следващия кръг, тъй че... хлъц... не ме разочаровай, миличка. Хайде сега, остани си със здраве.

И той заплете нозе по улицата, оставяйки ме да размишлявам върху думите му. Размишленията ми обаче скоро бяха прекъснати от нечии стъпки. Обърнах се и видях цяла групичка Уъгове. Напред вървеше Роман Пикус, с кисела физиономия. Следваха го Клетъс Луун, Ран Дигби с превързания си нос и накрая Нон, с омотаната си в бинтове глава. Те ме обградиха в полукръг, въоръжени до зъби с морти и ножове.

– А, здравей, Роман – рекох. – Ако си дошъл за съвет, то престани да залагаш парите си срещу мен.

Дигби, както можеше да се очаква, цвръкна струйка Пушливо биле към ботуша ми, но не улучи. Клетъс изсъска. Нон изръмжа. Единствено Роман продължи да ме гледа втренчено.

– Имам въпрос към теб, Вега – каза накрая.

– Е, не ме дръж в напрежение – усмихнах се в отговор.

– Ето как стоят нещата. Това е едва първият ти Дуелум, а ти победи трима Мъжки, при това след като едва не загуби от Клетъс, който е чудесен Уъг, но е далеч под класата на Нон, или дори на онзи момък, срещу който се би днес. – Той потри мазната си брадичка с длан. – Кажи ми, как става това?

– Явно се уча бързо и съм станала по-добра.

– И по-силна. И по-бърза. И какво ли не още. Нон ми сподели, че неотдавна в Приюта си го пратила в безсъзнание с един удар. И си оставила вдлъбнатина в металната му броня.

Погледнах към гиганта, който буквално ме разкъсваше с очи изпод бинтовете си.

– Значи просто не му върви в двубоите срещу мен.

Клетъс изсумтя презрително, което ме накара да се обърна към него.

– Ако искаш да се пробваш още веднъж, Клетъс, нямам проблем с това. – Направих леко движение, сякаш се канех да го ударя, а той политна и падна по задник на паважа.