Читаем Черна дупка полностью

С увити около листака пръсти на краката, Палис се изправи в цял ръст. На възраст от около петдесет хиляди смени, той вече беше стар по стандартите на Мъглявината; но коремът му беше все още плосък и твърд като дънера на едно от любимите му бързоподвижни дървета, а повечето мъже биха се засрамили от мрежата белези от клони, която покриваше лицето, ръцете и дланите му, и която почервеняваше до блясък, когато се разгневеше.

А сега моментът беше точно такъв.

— Гоувър! По Кокалите, какво си мислиш, че правиш?

Над едно от гърнетата близо до периферията на дървото се появи слабо, интелигентно лице. Гоувър се отърси, за да се измъкне от едно гнездо от листа и бързо се спусна през платформата от клони. Върху тесния му гръб подскачаше някакъв вързоп.

Палис стоеше със скръстени ръце и изпъкнали бицепси.

— Гоувър — каза меко той, — пак да те питам. Какво си мислиш, че правиш?

Гоувър притисна нос с обратната страна на дланта си и така си разтърка ноздрите, че те за малко загубиха формата си; ръката му се отмести оттам лъщяща.

— Бях свършил — смотолеви той.

Палис се наведе над него. Втренченият взор на Гоувър се плъзна встрани от погледа на пилота на дървото.

— Ще свършваш, когато ти кажа, а не преди това.

Гоувър не отрони и дума.

— Виж — Палис мушна с пръст вързопа на Гоувър. — Все още имаш половината от дървения си товар. Огньовете са на угасване. А я погледни състоянието на облака от дим. Повече дупки, отколкото на проклетия ти потник. Дървото ми не може да разбере дали да върви напред или назад и то благодарение на теб. Не усещаш ли, че се тресе? Слушай сега, Гоувър. Пет пари не давам за теб, но наистина ме е грижа за дървото ми. Само да му причиниш още едно разстройване и ще те изхвърля през края на периферията; ако извадиш късмет, Кокалите ще вечерят с теб, а пък аз сам ще си заведа дървото до Рафт. Разбрано?

Гоувър висеше пред него, а ръцете му апатично подръпваха раздрания подгъв на потника му. Палис остави напрежението да стигне до връхната си точка, след което просъска:

— А сега се размърдай!

Със светкавично движение Гоувър се придърпа до най-близкото гърне и започна да трупа в него дърва, които вадеше от вързопа си. Не след дълго пресни вълни пушек започнаха да се присъединяват към разпокъсания облак, а тресенето на дървото намаля.

Понеже гневът му беше попреминал, сега Палис просто наблюдаваше непохватните движения на момчето. Не че не си беше получил дажбата от неопитни помощници в миналото, но в доброто старо време повечето от тях имаха желание да понаучат нещичко. Да се опитат. И постепенно, с течение на тежките смени, същите онези млади хора се бяха превърнали в благонадеждни мъже и жени, а мозъците им се бяха вкоравили заедно с телата им.

Но не и тази пасмина. Не и младото поколение.

Това беше третият му полет с момчето Гоувър. А момъкът си оставаше все така муден и носещ неприятности, както в началото, когато го бяха назначили да работи на дърветата; Палис щеше да бъде безкрайно щастлив, ако успееше да го върне обратно към науката.

Погледът му неспокойно обхождаше червеното небе. Падащите звезди приличаха на фонтан от точици, които се носеха в далечното пространство; дълбините на Мъглявината, далеч под него, приличаха на мрачно пурпурно тресавище. Дали това носталгично пренебрежение към днешните младежи не беше просто симптом на старостта…? Или хората наистина се бяха променили?

Разбира се, нямаше съмнение, че светът около него се бе променил. Ясното синьо небе, както и обилните ветрове от младостта му вече бяха само спомени; самият въздух се превръщаше в задимена киша, а заедно с това и мозъците на хората сякаш ставаха все по-негодни.

Но едно нещо беше сигурно. На дърветата му не им харесваше подобен мрак.

Палис въздъхна, като се опита да излезе от самовглъбението си. Звездите не преставаха да падат, без да се съобразяват с цвета на небето. Животът продължаваше и той трябваше да си върши работата.

По петите на босите му крака пробягаха някакви слаби вибрации, които му подсказаха, че дървото вече почти се е стабилизирало, носейки се по ръба на гравитационната яма на звездното ядро. Гоувър мълчаливо се движеше сред горивните гърнета. Да му се не види, значи младежът можеше да си върши и добре работата, ако го насилят. Ей това му беше най-дразнещата черта.

— Така, Гоувър, искам да се поддържа този слой, докато отсъствам от дървото. А Белт е малък; веднага ще разбера, ако се разлентяйстваш. Ясен ли съм?

Гоувър кимна, без да го поглежда.

Палис се спусна през листака, а мислите му се насочиха към трудните преговори, които го очакваха.

Беше дошъл краят на работната смяна на Рийз. Той се издърпа изтощено през вратата на леярната.

По-хладният въздух изсуши потта по челото му. Рийз се теглеше по въжетата над покривите към кабината си и проверяваше дланите и ръцете си с известно любопитство. Когато един от по-старите работници изпусна черпак с желязо, той едва успя да избегне потока от разтопен метал; в плътта му се бяха впили миниатюрни капчици и бяха прогорили малки дупчици, които…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика