За първи път на български език!Представете си вселена, където силата на гравитацията е един милиард пъти по-голяма от тази, която познаваме. Човешките същества притежават осезаеми гравитационни полета. Звездите са само на около миля разстояние и изгарят около година, след като са се формирали.ЧЕРНА ДУПКА е хубава твърда научна фантастика от вида, който днес се среща рядко — в романа има екзотична наука, много динамика и действие. Ако се чудите какво се е случило с първата част от словосъчетанието "научна фантастика", трябва да прочетете тази книга.
Научная Фантастика18+Стивън Бакстър
Черна дупка
На съпругата ми Сандра
Благодарности
Трябва да изразя благодарността си към Лари Нивън, Дейвид Брин и Ерик Браун, които си направиха труда да прочетат и обсъдят с мен черновата на този роман и въображаемата вселена, която той описва; благодарение на техния принос, качеството на тази книга беше съществено подобрено. Благодаря също и на Артър К. Кларк, Боб Шоу, Чарлз Шефийлд, Джо Холдеман и Дейвид Прингъл за похвалните думи и подкрепата им. Най-накрая дължа огромна благодарност на Малкълм Едуардс — редакторът ми в издателство „Графтън“ — за търпението, подкрепата и голямото внимание по отношение на тази книга.
1.
Любопитството на Рийз към света, в който живееше, стана непоносимо, когато се взриви леярната.
Промяната започна напълно нормално с един удар по стената на кабината му, произведен от юмрука на Шийн — началничката на неговата смяна. Рийз се измъкна замаяно от спалната мрежа и се защура бавно из разхвърляната кабина, като изпълняваше с мъка рутинните процедури по събуждането си.
Водата от ръждивия кран се процеждаше с неудоволствие в микрогравитационните условия. Течността беше кисела и мътна. Рийз се насили да напълни няколко пъти устата си, след което наплиска лицето и косата си. Изтръпна при мисълта през колко ли човешки тела беше минала тази вода от първото си събиране от някой минаващ облак; от последното дърво за снабдяване от Рафт, което беше донесло пресни провизии, бяха минали много смени, а допотопната система за пречистване на Белт вече показваше недостатъците си.
Той навлече един омазнен работнически гащеризон. Това облекло ставаше все по-късо. На възраст петнайсет хиляди смени, Рийз беше тъмен, слаб — вече достатъчно висок, но продължаваше да расте, за съжаление, помисли си мрачно. Тази констатация го накара да се замисли за родителите си с остро чувство на тъга; те щяха да се изразят точно по този начин. Баща му, който не беше надживял кой знае колко майка му, бе починал преди няколкостотин смени. Имаше проблеми с обращението, ала и преумората си беше казала думата. Като се държеше с една ръка за касата на вратата, Рийз огледа малката кабина с метални стени, припомняйки си колко претъпкана изглеждаше тя, докато я споделяше с родителите си.
Прогони всякакви подобни мисли от главата си и се провря през тясната каса на вратата.
Няколко минути остана да премигва, заслепен от променливата звездна светлина… и се поколеба. Из въздуха се носеше някаква слаба миризма. Хранителна, като от пърлено месо. Гореше ли нещо?
Кабината му беше свързана с тази на съседа посредством няколко метра протрито въже и десетки метри ръждиви тръби; той се придърпа на около метър по въжето и остана да виси така, като оглеждаше внимателно света около себе си за източника на неприятната миризма.
Както винаги, въздухът на Мъглявината беше изпъстрен с кървавочервени петна. Една закътана част от мозъка му се опита да прецени червенината — дали не беше по-дълбока от предишната смяна? — докато погледът му обхождаше предметите, разпръснати из Мъглявината под и над него. Облаците приличаха на шепи сивкави парцали, осеяни на километри разстояние из въздуха. Сред и през облаците падаха звезди под формата на бавен и несекващ дъжд, който трополеше по Сърцевината. Светлината от широките по километър и половина сфери хвърляше движещи се сенки върху облаците, разпръснатите дървета, огромните мъгляви петна, които можеха да бъдат китове. Тук-там Рийз виждаше по някой малък проблясък, който обозначаваше края на краткото съществуване на далечна звезда.
Колко ли бяха на брой звездите?
Като дете Рийз се носеше сред кабелите с широко отворени очи и броеше, докъдето можеше да стигне капацитетът на мозъка и търпението му. Сега вече подозираше, че звездите нямат брой, че съществуват повече звезди, отколкото косъма имаше на главата си… мисли в ума си или пък думи на езика си. Той вдигна глава и обходи с поглед едно небе, което беше обсипано със звезди. Чувстваше се така, сякаш висеше сред огромен облак светлина; сферите на звездите чезнеха в далечината, където се превръщаха в светлинни точки, така че самото небе приличаше на проблясваща в червено и жълто завеса.
Миризмата на изгоряло отново му напомни за себе си, процеждайки се през разредения въздух. Рийз уви кабела от кабината около пръстите на краката си и така освободи ръцете си; остави въртенето на Белт да изправи гръбнака му, след което огледа дома си от този нов ъгъл.
Белт беше окръжност с диаметър около осемстотин метра, една верига от порутени жилища и работни места, свързани едно с друго посредством въжета и тръби. В центъра на Белт се намираше самата мина, изстинало звездно ядро с широчина около стотина метра; преплетени кабели се издигаха от Белт към повърхността на звездното ядро, като стържеха ръждясалия мениск със скорост един метър в секунда.