Черна дупка

— Но няма да ни оставиш пълната такса — прекъсна го тя кисело.

— Проклятие, не съм аз този, който определя правилата. Там горе съм докарал цяло дърво със стока; готов съм да ви дам толкова, за колкото можете да се разплатите в желязо, при договорен курс на размяната.

Тя просъска със стиснати зъби, забила поглед в питието си:

— Палис, мразя да прося. Представа си нямаш колко мразя да прося. Но ние имаме нужда от тази доставка. От крановете ни тече отпадъчна вода; наоколо е пълно с болни и умиращи…

Той изпи последната глътка от питието си.

— Остави това, Шийн — прекъсна я той и думите му прозвучаха по-грубо, отколкото беше възнамерявал.

Жената вдигна глава и го фиксира с очи, които се бяха свили до цепнатини.

— Човече от Рафт, вие се нуждаете от нашия метал. Не забравяй това.

Палис си пое дълбоко въздух.

— Шийн, имаме си и друг източник. Знаеш го много добре. Предишният Екипаж откри две звездни ядра в правилни кръгли орбити около Сърцевината…

Тя се изсмя тихо.

— А ти знаеш, че другата мина вече не произвежда нищо. Нали, Палис? Все още не ни е известно какво й се е случило, но дотолкова имаме информация. Тъй че хайде да не си играем разни игрички.

Вълна на срам се надигна дълбоко в него като голям мехур; усети, че лицето му почервенява и си представи как белезите му изпъкват като оживяла мрежа. Значи знаеха. Добре поне, замисли се той мрачно, добре поне, че евакуирахме единствената друга мина на Мъглявината, когато онази звезда се приближи твърде много. Поне имахме достатъчно чувство за достойнство, за да направим това. Макар и не съвсем достатъчно, че да не се стигне дотам да лъжем за всички станали неприятности, за да можем да запазим преимуществата си, които имахме пред тези хора…

— Шийн, така доникъде няма да стигнем. Аз просто си върша работата, а това не е във властта ми. — Той й подаде празната си сфера за напитки. — Разполагате с една смяна, за да решите дали да приемете условията ми. След това си тръгвам, независимо от отговора. И виж какво, Шийн, искам да запомниш само едно. Ние можем да рециклираме желязото си хиляди пъти по-лесно, отколкото вие храната и водата си.

Тя го наблюдаваше безстрастно.

— Надявам се да ви заседнат в гърлото, човече от Рафт.

Палис усети как раменете му увиснаха. Обърна се и бавно се запридвижва към най-близката стена, от която можеше да скочи към въжето от дървото.

Една колона миньори се катереха с мъка към дървото, а на гърбовете им бяха завързани плочи желязо. Под ръководството на пилота плочите бяха здраво закрепени по периферията на дървото на голямо разстояние една от друга. Миньорите се спуснаха към Белт, натоварени с бурета, пълни с храна и прясна вода.

Наблюдавайки ги от листака, Рийз не можеше да разбере защо такава голяма част от сандъците с храна бяха останали на дървото. Той стоеше здраво прилепен към един клон с ширина половин метър — като внимаваше да не разреже дланите си на острия му като нож водещ ръб, — а около тялото си беше увил плътен слой листа. Нямаше как да разбере колко е часът, но товаренето на дървото вероятно беше траяло няколко смени. Наблюдаваше с широко отворени очи и изобщо не му се спеше. Знаеше, че отсъствието му от работа ще остане незабелязано поне две смени и — помисли си той с едва доловима нотка на тъга — може да мине много време, преди някой да се загрижи дотолкова, че да тръгне да го търси.

Е, светът на Белт вече беше зад гърба му. Каквито и опасности да го очакваха в бъдеще, поне щяха да са нови заплахи.

Всъщност в момента имаше само два проблема. Гладът и жаждата…

Белята стана малко след като си беше намерил това скривалище сред листата. Един от работниците от Белт се бе препънал в малкия му сак с провизии; като си мислеше, че сакът принадлежи на омразните хора от екипажа на Рафт, миньорът подели късчетата храна с приятелите си. Рийз си даваше сметка, че беше извадил късмет, като не откриха и него самия… но сега не разполагаше с никакви запаси и стърженето на пресъхналото му гърло и празния му стомах вече кънтеше в главата му.

Най-сетне обаче товаренето беше свършило; и когато пилотът задвижи дървото си, дори жаждата остана зад гърба на Рийз.

След като и последният миньор се бе плъзнал надолу към Белт, Палис нави въжето и го овеси на една кука, закрепена на дънера. Ето че посещението му беше свършило. Шийн повече не му проговори и в течение на няколко смени той трябваше да понася мрачното мълчание на някакви непознати хора. Той поклати глава и с известно облекчение пренасочи мислите си към обратния полет към дома.

— Хайде, Гоувър, да те видя как ще се задействаш! Искам да преместиш гърнетата на долната страна на дървото, да ги напълниш и подпалиш, преди да съм свършил с навиването на това въже. Или предпочиташ да изчакаме и следващото дърво?

Гоувър се хвана на работа с общо взето бързи темпове и не след дълго под дървото се простираше одеяло от пушек, което скриваше от погледа Белт и звездата му.