Читаем Черна дупка полностью

Пренасянето на буците руда не намали ход, но малкият обектив оставаше неподвижен. Някъде по муцуната на машината започна да премигва червена лампичка.

— Моля въведете спектрометрични данни.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Рийз. — А дори и да разбирах, не разполагам със „спектрометър“.

— Моля определете количеството на въведените данни.

— Пак нищо не разбирам — търпеливо обясни Рийз.

През следващите няколко секунди машината го изучаваше внимателно.

— Колко е червено небето?

Рийз отвори уста, но се поколеба, защото не му идваха думи.

— Не знам. Червено. По-тъмно. Е, не чак толкова тъмно, колкото кръв.

Обективът просветна в ален отблясък.

— Моля градуирайте.

Рийз се опита мислено да се взре в небето.

— Не, не толкова светло.

Проблясъкът премина към по-тъмни цветове от спектъра, през пурпурно до кално кърваво.

— Върни се малко назад — каза Рийз. — … Ето го. Мисля, че е такова.

Обективът угасна. Лампичката на муцуната, която продължаваше да свети в аленочервено, спря да премигва и засвети ярко и постоянно. Рийз си спомни за предупредителната светлина на повдигащото устройство и усети как плътта му се сплесква под одеялото на тежестта си.

— Къртицо, какво означава тази светлинна?

— Предупреждение — отвърна машината с кънтящия си глас. — Влошаването на околната среда е заплаха за живота. Препоръчва се достъп до помощна екипировка.

Рийз разбра „заплаха“, но какво ли означаваше всичко останало? Каква помощна екипировка?

— По дяволите, Къртицо, какво трябва да направим?

Къртицата обаче не даде никакъв отговор; тя спокойно продължи да разтоварва коша си.

Рийз я гледаше, а мислите се надпреварваха в главата му. Събитията през последните няколко смени изплуваха на повърхността на мозъка му като парченца от мозайка.

Тази вселена беше много трудно поносима за човешките същества. Експлозията беше доказала това. А сега, ако въобще разбираше нещо от онова, което казваше Къртицата, изглеждаше, че червенината на небето е поличба за обречеността на всички тях, сякаш самата Мъглявина беше някаква огромна и непонятна предупредителна лампа.

Чувството за ограниченост се върна с тежест, която беше по-унищожителна от притеглянето на звездното ядро. Рийз никога нямаше да успее да накара когото и да било да разбере грижите му. Той беше просто едно глупаво дете, а опасенията му се базираха на намеци и фрагменти, до един разбрани само отчасти.

Дали щеше да си е още дете, когато дойдеше краят?

През въображението му прелетяха сцени от апокалипсис; представи си как звездите се замъгляват, облаците се сгъстяват, а самият въздух става все по-киселинен и не може да свърши никаква работа на белите му дробове…

Трябваше да се връща на повърхността, към Белт и по-нататък; трябваше да проучи нещата по-задълбочено. А в цялата му вселена имаше само едно-единствено място, на което можеше да отиде.

Рафт. Трябваше някак да се добере до Рафт.

С ново чувство на целеустременост, смътно, но изгарящо го, Рийз обърна креслото към рампата за излизане.

<p>2.</p>

Дървото беше едно колело от клони и листак с ширина около петдесет метра. Като забавяше въртенето си, то с видимо нежелание се спусна в гравитационната яма на звездното ядро.

Палис — пилотът на дървото — висеше на ръце и крака под покрития с възли дънер. Звездното ядро и кипящата мина на Белт бяха останали зад гърба му. С критичен поглед той се вгледа през гъстия листак към дима, който висеше парцаливо над най-горните клони. Слоят дим съвсем не беше чак толкова плътен: Палис виждаше ясно как звездната светлина свободно прониква през него и къпе кръглите листа на дървото. Той прокара ръце по най-близкия клон и усети нестабилното трептене на деликатната дървесина. Дори тук, в основата на клоните, той долавяше развълнуваната несигурност на дървото. Върху него действаха две сили. То се мъчеше да избяга от смъртоносната гравитационна яма на звездата, но в същото време се стремеше да избяга и от сянката на облака дим, който го теглеше обратно към ямата. Опитният специалист по дърветата беше длъжен да постига идеален баланс между тези две сили; дървото трябваше да се носи в неустойчиво равновесие на необходимата дистанция.

Сега въртящите се клони се врязаха във въздуха и дървото подскочи нагоре с цял метър. Палис за малко да изпадне. От листака в пълен безпорядък излетя облак скитери; мъничките същества с формата на колелца зажужаха около лицето и ръцете на човека в опитите си да възвърнат сигурността на родителя си.

Кокалите да го вземат онова момче…

С гневни, плавни движения на ръцете, Палис се задърпа напред през листака към горната част на дървото. Прокъсаният облак дим висеше на няколко метра над главата му, прикрепен едва-едва към клоните посредством нишки пушек. Влажната дървесина поне в половината от горивните гърнета, прикрепени към клоните, беше, както много скоро откри Палис, изконсумирана.

А Гоувър, неговият така наречен помощник, го нямаше никакъв.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика