Читаем Черна дупка полностью

През Белт премина огромна сянка. По гърба на Рийз се плъзна вълна въздух. Той вдигна поглед; в дъното на черепа му се загнезди някакво чувство на изненадваща студенина.

Дървото изглеждаше величествено на фона на пурпурното небе. Дузината му радиални клони и техният воал от листа се въртяха със спокойна увереност; дънерът приличаше на мощен дървен череп, който проблясва сред въздушния океан.

Точно това му трябваше. Сега беше неговият шанс да избяга от Белт…

Дърветата за снабдяване бяха единственото известно средство за пътуване от Белт до Рафт, затова откакто взе решение непосредствено след избухването в леярната, Рийз сериозно възнамеряваше да си намери място на следващото дърво, което посети Белт. Той беше започнал да си приготвя храна, като завиваше сушено месо във вързопи от парцали, пълнеше платнени сфери с вода…

Понякога, по време на смените му за сън, беше лежал буден, взирайки се в импровизираните си приготовления и челото му се бе обливало в пот, докато се чудеше дали ще има смелостта да предприеме решителната стъпка.

Е, моментът беше дошъл. Като се вглеждаше във величественото дърво, Рийз се замисли над чувствата си: знаеше, че не е герой и почти беше сигурен, че страхът ще го оплете като мрежа от въжета. Но сега не усещаше страх. Дори натрапливата болка в ръцете му беше утихнала. Изпитваше единствено въодушевление; бъдещето приличаше на едно празно небе, в рамките на което надеждите му сигурно щяха да си намерят място.

Той се забърза към своята кабина и събра вързопа си с провизии, които вече бяха вързани една за друга; след това се покатери на покрива.

От дънера на дървото се беше развило едно въже и сега висеше през петдесетте метра до Белт, а краят му се удряше във въртящите се в орбита кабини. По въжето уверено започна да слиза някакъв човек, клатейки се във въздуха; беше покрит с белези, стар и мускулест, сам превърнал се почти в част от дървото. Без да обръща внимание на наблюдаващия го Рийз, мъжът се спусна без каквото и да е колебание през празния въздух към една от кабините и взе да се придвижва из Белт.

Рийз се придържаше към покрива си с една ръка. Въртенето на Белт отнасяше кабината му все по-близо до веещото се въже на дървото; когато то стигна на един метър от него, той се вкопчи в него и без да се колебае, се отлепи от Белт и запълзя нагоре.

Както винаги преди започването на следващата смяна, барът на началника на снабдяването беше претъпкан с хора. Палис зачака отвън, наблюдавайки как тръбите и приличащите на кутийки кабини на Белт се въртят около звездното ядро. Най-накрая Шийн се появи с две сфери за алкохол в ръце.

Двамата се понесоха към относителното уединение на едно дълго пространство от тръби и мълчаливо пийнаха от сферите си. Погледите им се срещнаха за миг. Палис отклони своя с известно объркване — после пък се почувства смутен от това.

По Кокалите да върви всичко. Миналото си беше отишло.

Той сръбна от питието си и се опита да не направи гримаса.

— Мисля, че това нещо става все по-хубаво — обади се той най-накрая.

Веждите й леко се повдигнаха.

— Съжалявам, че не можем да постигнем нещо по-добро. Без съмнение твоят вкус е малко по-рафиниран.

Палис усети как от гърлото му се изплъзва въздишка.

— По Кокалите, Шийн, хайде да не вадим шпагите. Да, Рафт разполага с машина за алкохол. Да, онова, което тя произвежда, е хиляди пъти по-фино от тая преработена пикня. И това за никого не е тайна. Но течността, която пием в момента, наистина е малко по-добра, отколкото беше преди. Нали така? А сега можем ли да се захванем с нашата работа?

Тя сви рамене с безразличие и отпи от сферата си. Палис наблюдаваше как разсеяната светлина се преплита в косата й и привличането, което изпитваше към нея, отново го завладя. Проклятие, трябваше да се издигне над всичко това. Вероятно бяха изминали не по-малко от пет хиляди смени от времето, когато бяха спали заедно, когато крайниците им се бяха преплитали в нейната спална мрежа, докато Белт тихо се бе въртял около звездата си…

Бяха го направили само веднъж, просто две уморени човешки същества, които заедно се бяха поддали на момента. А сега това само пречеше на работата им. Всъщност той подозираше, че миньорите я използваха като фронт за преговори с него, защото знаеха какво влияние му оказва Шийн. Играта беше загрубяла. И ставаше все по-груба…

Палис се опита да се съсредоточи върху онова, което казваше тя:

— … Така че продукцията ни намаля. Не можем да изпълним доставката. Горд казва, че ще минат не по-малко от петдесет смени, преди онази леярна отново да заработи пълноценно. Така стоят нещата. — Шийн замълча и се вторачи в него предизвикателно.

Погледът му се отклони от лицето й и започна да обикаля разсеяно Белт. Сред веригата от кабини порутената леярна приличаше на овъглена, спаружена рана. Той се опита за момент да си представи гледката там вътре по време на аварията — как стените се изтърбушват, как от черпаците се излива разтопено желязо…

Палис потрепери.

— Съжалявам, Шийн — каза бавно той. — Наистина съжалявам. Но…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика