Черна дупка

Палис стоеше близо до дънера с възприемчиви за възбуденото раздвижване на соковете ръце и крака. Чувстваше се така, сякаш усещаше големите растителни мисли на дървото при реакциите му спрямо простиращата се под него тъмнина. Дънерът бучеше доловимо; клоните пореха въздуха; листакът се клатеше и шумолеше, а скитерите се търкаляха един връз друг, объркани от внезапната промяна на скоростта на въздуха; и тогава, с въодушевен тласък, огромната въртяща се платформа се отдели от звездата. Белт и мизерният живот на него се смалиха до големината на прашинка с размерите на детска играчка, която бавно падаше на фона на Мъглявината, а с ръце и крака притиснати към летящото дърво, Палис се намираше там, където се чувстваше най-щастлив.

Задоволството му продължи около една смяна и половина. Той обикаляше дървената платформа и мрачно наблюдаваше как звездите се плъзгат през тихия въздух. Полетът просто не беше плавен. О, не чак толкова, че да наруши дълбоката дрямка на Гоувър, но за тренираните сетива на Палис усещането беше като да караш скитер на силен вятър. Той притисна ухо към високата десет метра стена на дънера; усещаше как стволът се върти с бръмчене в изпълнената с вакуум коруба в опитите си да уравновеси въртенето на дървото.

Сякаш имаше някакъв дисбаланс, причинен при товаренето… Но това беше невъзможно. Палис лично бе ръководил поставянето на товара, за да е сигурен, че разпределението на масата около периферията е равномерно. Да не забележи такъв огромен дисбаланс за него би било равносилно на… ами на това да забрави да диша.

Какво ставаше тогава?

С нетърпеливо мърморене той се оттласна от дънера и се отправи към периферията. Захвана се да бърника из привързаните товари, като методично проверяваше наново всяка плоча и всеки сандък и така изграждаше в главата си картина за разпределението на товара по дървото…

Стигна до едно място и спря. Един от сандъците с храна беше разбит; пластмасовата му обвивка беше пропукана на две места и половината от съдържанието му липсваше. Той нетърпеливо провери бурето с вода, което се намираше най-близо. То също беше разбито и изпразнено до дъно.

Усети как ноздрите му се издуват от горещ въздух.

— Гоувър! Гоувър, ела тук!

Момчето бавно се приближи, а слабото му лице беше изкривено от лошо предчувствие.

Палис остана неподвижен, докато Гоувър дойде на една ръка разстояние от него; тогава стрелна дясната си ръка напред и сграбчи рамото на чирака. Момчето запъшка и се заизвива, но не можа да се освободи от хватката. Палис посочи към разбитите съдове.

— Ти как му викаш на това?

Гоувър се вторачи в сандъка и бурето, а изражението му беше наистина шокирано.

— Ей, не съм го направил аз, пилот. Не ми е толкоз малко мозъкът, я!

Палис натисна още по-здраво ставата на рамото му с палец, като търсеше нерва.

— Да не би да опазих храната от миньорите, за да осигуря пир за безполезната ти личност? Защо бе, малък недорасляк? Ей, сега вече наистина ще те хвърля зад борда. Когато се върна на Рафт, ще се погрижа нито един ден от живота ти да не мине, без светът да научава какъв измамлив, крадлив… малък…

И тогава той замълча, а гневът му се изпари.

Имаше още нещо, което не беше наред. Теглото на взетите от сандъците провизии въобще не беше достатъчно, за да наруши баланса на дървото. А колкото до Гоувър, е, той и без това се беше доказал в миналото като крадец, лъжец и какво ли не още, но сега беше прав: чак толкова глупав не беше, че да направи това.

Палис с нежелание освободи рамото на момчето. Гоувър разтри ставата си, докато го гледаше с ненавист. Пилотът се почеса по брадичката.

— Добре де, Гоувър, ако не си взел ти тия неща, тогава кой? А?

По Кокалите, явно имаха на борда пътник без билет.

Палис бързо застана на четири крака и притисна ръцете и стъпалата си към дървесината на един клон. Той затвори очи и се остави лекото тресене да му даде необходимата информация. Ако неравновесието не идваше от периферията, тогава откъде…?

Изведнъж Палис се изпъна и почти пробяга около четвърт от обиколката на периферията, а дългите пръсти на краката му се захващаха здраво из клонака. Той спря за няколко секунди с ръце отново увити около един клон; след това пак потегли, но този път по-бавно, към центъра на дървото, като се спря по средата на пътя към дънера.

Сред клоните имаше малко гнездо. През вързопа от листа се виждаха няколко разкъсани парчета избелял плат, кичур рошава черна коса и висяща безжизнено ръка; ръката принадлежеше на момче или млад мъж, прецени пилотът, но беше покрита с много мазоли, а освен това по цялата й повърхност бяха разпръснати малки ранички.

Палис се изправи до пълния си ръст.

— Аха, ето го нашето неочаквано тегло, чирак. Пожелавам ви добра смяна, сър! Сега ли ще поръчате закуската си?

Гнездото експлодира. От плетеницата крайници излетяха скитери, след което бързо изчезнаха нанякъде с пълно безразличие; и накрая пред Палис застана полуизправено момче с подпухнали от съня очи и образувала пълен кръг от ужас уста.

Гоувър се промъкна боязливо до Палис.

— По Кокалите, това е минен плъх.