Читаем Черна дупка полностью

— Рийз, голям си образ. Но честно да си кажа, хич не съм в настроение за метафизични размишления. Онова, за което съм в настроение, е да приспя мозъка си с този ферментирал сок от имитации на плодове. Така че можеш да се присъединиш към мен и момчетата, ако искаш, или пък можеш да отидеш да въздишаш по звездите. Разбрано? — Шийн се понесе, като се обърна, за да го изгледа въпросително; той поклати глава, усмихвайки се едва-едва, след което тя продължи да се носи обратно към компанията си и изчезна сред едно малко кълбо от ръце и крака.

Рийз допи питието си, проправи си с мъка път до бара, за да върне сферата и си тръгна.

Над Белт се носеше плътен облак, натежал от дъжд и намаляваше видимостта до няколко метра; въздухът, който той носеше със себе си, изглеждаше извънредно кисел и разреден.

Рийз се скиташе сред кабелите, които опасваха света му, а мускулите му работеха неуморно. Направи два пълни кръга покрай колиби и кабини, които му бяха познати още от детството, като увеличаваше скоростта си, когато минаваше край добре познати физиономии. Влажният облак, разреденият въздух и ограничеността на Белт сякаш се събираха някъде във вътрешността на гръдния му кош. Из черепната му кутия се надпреварваха хиляди въпроси. Защо човешките материали и строителни техники бяха толкова неподходящи да устоят на силите в света? Защо човешките тела бяха така крехки пред лицето на тези сили?

Защо трябваше да починат родителите му, преди да са отговорили на въпросите, които го преследваха още от детството му?

Проблясъци на рационалност просветваха в тинята на изтощената му мисъл. Родителите му не разбираха положението си по-добре, отколкото той своето; не бе имало нищо друго, освен легенди, които те му разказваха преди горчивата си смърт. Детски приказки за някакъв Кораб, Екипаж, за нещо, наречено Болдеров пръстен… Родителите му обаче бяха живели с примирение. Те, както и останалите обитатели на Белт — дори и най-блестящите като Шийн — сякаш напълно приемаха участта си. Изглежда единствено Рийз беше преследван от въпроси и съмнения, които не бяха получили отговор.

Защо не можеше и той да бъде като всички останали? Защо не можеше просто да приеме и да бъде приет?

Остави се да се носи, за да си отпочине, защото го бяха заболели ръцете. По лицето му се сипеше мъгла от облака. В цялата му вселена съществуваше едно-единствено същество, на което можеше да говори за всичко това — което реагираше по най-смислен начин на въпросите му.

И това беше един багер.

Усетил внезапен импулс, Рийз се огледа наоколо. Вероятно се намираше на стотина метра от най-близката елеваторна станция за мината; ръцете и краката му го понесоха натам с подновена енергия.

Облачната мъгла се завихри след Рийз при влизането му в станцията. Мястото беше абсолютно празно, както и бе очаквал. Цялата смяна до сутринта щеше да бъде пропусната; едва след два-три часа работниците от следващата смяна щяха да започнат да пристигат със сълзящи очи.

Станцията не представляваше почти нищо повече от още една кубическа желязна барака, закрепена в рамките на Белт. По-голямата част от нея беше заета от масивен цилиндър, около който беше навит новичък кабел. Цилиндърът беше рамкиран с повдигащи механизми, направени от някакъв метал, който оставаше недосегаем за ръждата, а на кабела беше окачено тежко кресло, снабдено с големи, плътни колела. Горната част на креслото завършваше с опори за главата и врата, а самото кресло беше покрито с дебела тапицерия. Към подпората в единия край на цилиндъра беше прикрепено контролното табло; таблото беше квадрат с дължината на човешка ръка и съдържаше оцветени бутони и циферблати с големината на юмрук. Рийз набързо набра една прилична поредица от команди на таблото и повдигащият цилиндър започна да вибрира.

Рийз се намести в креслото, като внимателно опъна дрехите под задника и бедрата си. На повърхността на звездата някоя гънка по плата можеше да реже като нож. Върху контролното табло светна червена лампичка, хвърляйки мрачни сенки и основата на кабината се плъзна настрани с леко стържене. Древната машина работеше на фона на хорово стържене и скърцане; цилиндърът се завъртя и кабелът започна да се развива.

С подскок Рийз се спусна през пода на станцията и потъна в гъстия облак. Креслото беше придърпвано по водещия кабел; водачът напредваше през мъглата — Рийз знаеше това, — за да измине четиристотин метра към повърхността на звездата. Познатото усещане от промяната в гравитацията се появи в стомаха му като допир от нежни ръце. Белт се въртеше с малко по-голяма от орбиталната си скорост — за да може веригата от кабини да остане опъната, а няколко метра под Белт центростремителната сила започна да чезне, така че Рийз се понесе бързо през истинска безтегловност. След това влезе в гравитационната яма на звездното ядро и теглото му бързо се възвърна, натоварвайки гърдите и стомаха му като желязо.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика