Черна дупка

Белт също се бе променил, разсъждаваше той… и то към по-лошо. Миньорите изглеждаха загрубели, по-брутални, а самият Белт — още по-опърпан и по-зле поддържан. Беше разбрал, че доставките от Рафт са ставали все по-редки и по-редки. С намаляването на провизиите се бе оформил някакъв порочен кръг. Увеличаващите се болести и недохранване и, в по-голям мащаб, по-високата смъртност правеха така, че миньорите все по-трудно изпълняваха квотите си, а без желязото, с което търгуваха, те не можеха да купуват от Рафт необходимата им храна — което пък от своя страна влошаваше положението им още повече.

В подобна ситуация със сигурност имаше нещо, което можеше да се направи. Но какво? Даже старите му познати — като Шийн, например — нямаха никакво желание да говорят, сякаш имаше някаква срамна тайна, която трябваше да прикриват. Правеха ли миньорите нови планове, за да намерят друг, още по-мрачен път да се измъкнат от капана с храната? Ако беше така, какъв беше той?

Колелата на креслото му удариха повърхността на звездата и върху гърдите му се спуснаха пет пълни гравитационни единици, които го накараха да се задъха. С натежала ръка Рийз отвори закопчалката на кабела и остави креслото да се придвижи до най-близкия вход на мината.

— Пак закъсняваш, некадърно копеле. — Боботещият глас беше долетял от тъмнината на минното гърло.

— Не, не е вярно, Рох, и ти го знаеш много добре — каза спокойно Рийз. Той накара креслото си да спре в началото на рампата, която водеше надолу към мината.

От тъмнината изскочи друго кресло. Въпреки лишенията напоследък, миньорът Рох си беше все още доста едър мъж. Брадата му се сливаше с козината и потта, покрили гръдния му кош; над колана му висеше подобен на торба корем. Около очите му имаше бели петна, а когато отвореше уста, се виждаха корените на зъбите му, които приличаха на изгорени кости.

— Хич не ми отговаряй, човече от Рафт. — Към гърдите му полетя слюнка в плътна парабола. — Какво може да ме спре да ви сложа всичките на тройна смяна, а?

Рийз усети как дъхът му се изнизва от него под формата на бавна въздишка. Познаваше Рох от много отдавна. Рох, когото човек винаги гледаше да отбягва в бара на началника на снабдяването, независимо дали беше пиян или не. Рох, почти лудият смутител на реда, който едва ли бе имал възможност да изживее детството си, както подозираше Рийз, съдейки по големината на мускулите му.

Рох. Очевидният избраник за началник-смяна на Учените.

Той продължаваше да се взира в Рийз.

— Е? Нямаш какво да кажеш ли? А?

Рийз задържа езика си зад зъбите, но яростта на отсрещния така или иначе нарастваше.

— Какво става бе, лайно от Рафт? Уплаши се от мъничко работа ли? А? Ей сега ще ти покажа какво означава работа… — Рох сграбчи страничните облегалки на стола си с пръсти — пръсти, които приличаха на дълги въжета; с отсечени, мощни движения той издърпа краката си от поддържащите ги пластини и ги стовари върху ръждата.

— О, по Кокалите, Рох, разбрах много добре какво имаш предвид — запротестира Рийз. — Ще се пребиеш…

— Аз ли? Никога, лайно от Рафт. — При тези думи бицепсите на Рох така се издуха, че Рийз можеше да види структурата на мускулите през обляната в пот кожа. Бавно и с грухтене Рох вдигна телесата си от креслото, а коленете и прасците му трепереха под огромното тегло. Най-накрая той стана, като се поклащаше леко, и вдигна ръце, за да пази равновесие. Пет гравитационни единици теглеха корема му надолу и така миньорът приличаше на торба с живак, прехвърлена през колана му; Рийз почти потръпна, когато си представи как коланът вероятно се впива в плътта му.

На почервенялото до пурпур лице на Рох се появи усмивка.

— Е, човече от Рафт?

При тези думи езикът се показа между зъбите му. С бавно усилие той вдигна левия си крак на няколко сантиметра от повърхността и го бутна напред; след това десния, а после отново левия; и така, като някое огромно гротескно дете, Рох заходи по повърхността на звездата.

Рийз наблюдаваше, без да има смелост да заговори.

Най-накрая Рох беше доволен. Той сграбчи страничните облегалки на креслото си и се отпусна на седалката. Вторачи се предизвикателно в Рийз с настроение, което очевидно беше подновено от подвига на краката му.

— Е, хайде, лайно от Рафт, имаме работа да вършим. А?

И той обърна креслото си и поведе към вътрешността на звездата.

Повечето от работните места, които бяха получили Учените, се намираха във вътрешността на звездната мина. Заради някаква въображаема простъпка, Рох отдавна ги беше сложил всичките на двойна смяна. Разрешена им бе една почивка от час между двете смени — дори Рох не ги беше лишил от това още — и когато почивката дойде, Рийз се видя със Сипс под мъждукащата светлина на една лампа.

Двамата Учени поседяха известно време в дружеско мълчание. Намираха се в едно от по-големите помещения на порестото ядро; по тавана му бяха разпръснати като звезди множество лампи, които хвърляха светлина върху купчините преработено желязо и мрачните силуети на Къртиците.