Черна дупка

— Това, разбира се, си е твой избор; ти си гражданин на Свободен Рафт. Но ако не вземеш тая учена сбирщина, не знам как ще успеем да продължим да ги храним. — Той въздъхна с лукава сериозност. — На Белт поне могат да имат някакъв шанс. Тук, обаче… времената са трудни, нали знаеш. Може да се окаже, че ще е най-милосърдно да ги хвърлим още сега зад борда. — Декър гледаше Палис с празни, черни очи. — Какво решаваш, пилоте? Да осигуря ли на младите си приятели малко истинско забавление?

Палис усети, че трепери.

— Ти си мръсник, Декър.

Декър тихо се засмя.

Беше време Учените да се качват на борда на дървото. Палис направи една последна обиколка по периферията му, за да провери пакетите с провизии, завързани за клоните.

Двама от членовете на Комитета се промушиха безцеремонно през листака, влачейки след себе си някакво въже. Единият от тях — млад, висок и преждевременно оплешивял — кимна към Палис.

— Приятна смяна, пилоте!

Палис ги гледаше хладно, без никакво намерение да им отговори.

Двамата здраво се хванаха с крака за клоните, плюха си на ръцете и започнаха да изтеглят въжето. Най-накрая през листата се провря един вързоп от мръсни парцали. Двамата мъже стовариха вързопа на една страна, след което отвързаха въжето от него и го пуснаха обратно през листата.

Вързопът бавно се отви. Палис се приближи до него.

Този вързоп всъщност беше човешко същество, мъж, чиито ръце и крака бяха завързани едни за други: Учен, ако се съдеше по останките от алени нашивки по окъсаните му дрехи. Той се помъчи да седне, люлеейки вързаните си ръце. Палис се наведе, хвана мъжа за яката и го издърпа, за да застане в изправено положение. Ученият го погледна с едва изразена благодарност; през засъхналата мръсотия Палис различи лицето на Сипс, главния навигатор.

Хората от Комитета се бяха облегнали на дънера на дървото и очевидно чакаха следващия „пътник“ да бъде закачен на въжето. Палис остави Сипс и се приближи до тях. Той сграбчи рамото на плешивия и с голяма сила накара човека от Комитета да се обърне с лице към него.

Плешивият го изгледа колебливо.

— Какъв е проблемът, пилоте?

Палис отвърна през стиснатите си зъби:

— Пет пари не давам за това, което става там долу, но на моите дървета се слуша моята дума. А моята дума е, че тези хора ще се качат на дървото ми с достойнство. — Той заби пръсти в плътта на другия, докато хрущялът му не излезе на повърхността.

Плешивият се измъкна от хватката му.

— Добре де, дявол да го вземе; ние просто си вършим работата. Не искаме никакви неприятности.

Палис му обърна гръб и се приближи до Сипс.

— Навигаторе, добре дошъл на борда — каза той с чисто формален тон. — За мен ще бъде чест да споделиш храната ми.

Очите на Сипс се затвориха и мекото му тяло се разтърси от тръпки.

Групата дървета бавно се спусна в недрата на Мъглявината. Не след дълго Белт се появи в небето пред тях; Рийз мрачно разгледа очуканите кабини и тръби, въртящи се около парчето ръжда, което представляваше сърцевината на звездата. Тук-там прилични на насекоми хора пълзяха между кабините, а над и около Белт висеше като петно във въздуха облак от жълтеникав дим, бълван от двете леярни.

Рийз работеше мълчаливо при горивните гърнета. Това си беше чист кошмар: една мрачна пародия на изпълненото му с надежди пътуване до Рафт преди толкова много смени. По време на периодите за почивка той отбягваше другите Учени. Те се бяха скупчили в плътен кръг около Грийе и Сипс, почти не говореха и правеха само това, което им бъдеше наредено.

Предполага се, че тези хора са интелигентни и с въображение, помисли си горчиво Рийз; но пък, продължи той мислите си, бъдещето им всъщност не може да ги накара да използват въображението си и сърце не му даваше да ги обвинява, че са се отвърнали от света.

Единственото му, макар и слабо, удоволствие беше да прекарва дълги часове до дънера на дървото, взирайки се във въздуха към образуванието, което висеше на няколкостотин метра над него. Шест дървета се въртяха в ъглите на невидим шестоъгълник; дърветата се намираха в една и съща равнина и бяха достатъчно близо едно до друго, за да се трият листата им, но пилотите бяха толкова опитни, че нито една вейка не потрепна, докато се спускаха през десетки километри въздушно пространство. А в една мрежа, захваната с шест дебели въжета, под дърветата висеше кутиеобразната форма на машината за провизии. Рийз виждаше как от основата на машината още висят останки от пластините по палубата на Рафт.

Дори сега полетът беше гледка, която радваше сърцето му. Хората бяха способни на такава красота, на такива велики подвизи…

Белт се превърна във верига от домове и фабрики. Рийз видя смътно познати лица, които поглеждаха нагоре към пристигащите, прилични на малки копченца.

Палис се присъедини към него до дънера.

— Значи историята свършва така, млади миньоре — каза той дрезгаво. — Съжалявам.

Рийз вдигна глава малко изненадано; погледът на пилота беше извърнат към приближаващия Белт, а белезите му пламтяха.

— Палис, ти няма за какво да съжаляваш.