Черна дупка

Навигаторът приличаше на лоена локва в креслото си на колелца; дребните му черти и късите му, слаби крайници бяха просто едно допълнение към сплесканите му телеса. С известно усилие Рийз му помогна да вдигне една туба с вода към устните си. Навигаторът се олигави; водата се разля по остатъците от съсипания му гащеризон, а падналите капки се удряха в металния под като куршуми. Сипс се усмихна извинително.

— Съжалявам — каза той с хриптене.

Рийз поклати глава.

— Не се притеснявай за такива неща.

— Знаеш ли — заговори Сипс накрая, — физическите условия тук долу са си направо ужасни; но това, което прави мястото толкова непоносимо, е… пълното отегчение.

Рийз кимна.

— Никога не е имало кой знае какво да се прави, освен да се наглеждат Къртиците. Те могат да взимат самостоятелни решения в повечето случаи, а човешката намеса е необходима само от време на време. Честно да ти кажа, обаче, един или двама опитни миньори могат съвсем сами да обслужват цялото ядро. Няма никаква нужда толкова много хора да стоим тук долу. Това е само мизерният начин на Рох да ни кара да страдаме.

— Не е толкова мизерен. — Дишането на Сипс изглеждаше доста затруднено; думите му бяха накъсани от паузи. — Много съм загрижен за… здравето на някои от другите, знаеш ли. И подозирам… подозирам, че ще бъдем от много по-голяма полза, ако изпълняваме друга роля.

Рийз направи гримаса.

— Разбира се. Но я се опитай да кажеш това на Рох.

— Знаеш, че нямам никакво желание да те обиждам, Рийз, но ти очевидно имаш повече… общо с тези хора, отколкото… ние останалите. — Той се закашля и се хвана за гърдите. — В края на краищата, ти си един от тях. Не можеш ли… да кажеш нещо?

Рийз се засмя добродушно.

— Сипс, аз избягах оттук, не забравяй това. Те мразят мен повече, отколкото вас. Слушай, нещата ще се подобрят, сигурен съм в това; миньорите не са някакви варвари. Просто са изпълнени с гняв. Трябва да бъдем търпеливи.

Сипс замълча, като едва-едва си поемаше дъх.

Рийз се взря в навигатора на слабата светлина. Кръглото лице на Сипс беше бледо и лъщеше от пот.

— Казваш, че си загрижен за благополучието на останалите, навигаторе, но я се виж ти самия!

Сипс размачка плътта по гърдите си.

— Не мога да призная, че се чувствам великолепно — изхриптя той. — Разбира се, самият факт, че сме тук долу — в такова гравитационно поле — е огромно напрежение за сърцата ни. Човешките същества не са пригодени, както изглежда, да функционират при… такива условия.

— Как се чувстваш? Усещаш ли някаква особена болка?

— Не вдигай толкова шум за нищо, момче — скара му се остро Сипс в духа на старата си обидчивост. — Съвсем съм добре. Освен това съм с най-висш ранг от всички ни, не забравяй това. Другите… разчитат на мен… — Думите му се загубиха в пристъп на кашлица.

— Съжалявам — каза внимателно Рийз. — Ти си знаеш най-добре, разбира се. Но… тъй като твоето благополучие е толкова жизненоважно за нашия дух, нека ти помогна, само по време на тази смяна. Просто остани тук; мисля, че мога да се справя с работата и на двама ни. И освен това мога да отвлека вниманието на Рох. Страхувам се, че няма начин той да те пусне да си тръгнеш от звездата преди края на смяната, но може би ако стоиш мирно и тихо и дори се опиташ да поспиш…

Сипс обмисли думите му, след което слабо въздъхна:

— Да. Много добре ще ми се отрази, ако поспя. — Той затвори очи. — Може би така е най-добре за момента. Благодаря ти, Рийз…

— Не, не знам какво му е — поклати глава Рийз. — Ти си този, който разбира от биотренинг, Грийе. Той едва успя да се събуди, когато дойде време да го върнем на повърхността. Може би сърцето му не може да издържа на гравитацията там долу. Но какво ли знам аз?

Сипс лежеше обвързан хлабаво за един сандък, а лицето му представляваше съд, пълен с пот. Грийе се носи известно време над неподвижното тяло на навигатора, като кършеше ръце.

— Не знам, наистина не знам — каза той няколко пъти.

Другите четирима Учени от групата стояха в нервно очакване на заден план. Малката кабина, която беше дадена на всички им, приличаше на Рийз на клетка, пълна със страх и безнадеждност.

— Само го обмисли внимателно — предложи той изтощен. — Какво би направил Холербах, ако беше тук?

Грийе глътна корема си с надут вид и погледна Рийз.

— Мога ли само да отбележа, че Холербах не е тук? И още нещо: на Рафт имахме достъп до преработватели на най-добрите лекарства — а също така и до медицинските записки, останали от Кораба. Тук не разполагаме с нищо, нямаме дори и пълни дажби…

— С нищо, освен със себе си! — рязко възрази Рийз.

Един кръг от обли, покрити с мръсотия лица се вторачиха в него, очевидно наранени.

Рийз въздъхна.

— Съжалявам — каза той. — Виж какво, Грийе, не мога да се сетя за нищо, което да предложа. Ти трябва да си понаучил нещичко през всичките онези години, докато си работил с архивите. Просто направи онова, което сметнеш за най-уместно.

Грийе се намръщи и няколко дълги секунди разглежда отпуснатата фигура на Сипс; след това започна да разхлабва облеклото на навигатора.