Черна дупка

Рийз се обърна. Бе изпълнил дълга си и понеже клаустрофобията изведнъж го беше обсебила, той се избута и излезе от кабината.

Преброди Белт надлъж и нашир. Срещна много малко хора: наближаваше средата на смяната и повечето обитатели на Белт бяха или на работа, или по кабините си. Рийз дишаше, пълнейки дробовете си с въздуха на Мъглявината и мрачно разглеждаше прекалено добре познатите детайли от конструкцията на малката колония: очуканите кабини, стените, надраскани от минаващите по тях ръце и крака на много поколения, зяпналите отвори на реактивните двигатели по покривите.

Лекият бриз довя до него далечна миризма на дървета и той вдигна поглед. В стабилна конфигурация в небето кръжаха дърветата, които го бяха довели тук от Рафт. Огромното тяло на машината за провизии още висеше между тях и Рийз различи водещото дърво на Палис, което се носеше на заден план. Изящните дървета, слабата миризма на листата, фигурите, които се движеха из клоните: въздушната гледка беше доста красива и това накара Рийз да осъзнае с внезапна и остра сила величината на онова, което бе загубил с връщането си тук.

Въртенето на Белт скри конфигурацията зад един хоризонт от кабини. Рийз се обърна на другата страна.

Стигна до бара на началника на снабдяването. Тук миризмата на застоял алкохол изпълни главата му и по някакъв вътрешен импулс той се плъзна в мрачната вътрешност на бара. Може би няколко чашки от нещо силно щеше да подобри настроението му; да го отпусне достатъчно, за да си вземе съня, от който се нуждаеше…

Барманът Джейм миеше чашите в една торба с мътна вода. Той се намръщи през посивялата си брада:

— Казах ти вече — изръмжа той, — че не обслужвам лайна от Рафт тук.

Рийз прикри яда си с една усмивка. Огледа се из бара; помещението беше празно, с изключение на някакъв дребен човек с живописен белег от изгоряло, който покриваше едната му цяла ръка до лакътя.

— Струва ми се, че не обслужваш и никой друг — отвърна рязко Рийз.

Джейм изгрухтя.

— Ти не знаеш ли? По време на тази смяна най-накрая ще разтоварят оная машина за провизии от дърветата; сега всички трудоспособни приятелчета са там. Има работа за вършене, ясно ли ти е, те не се мотат като теб, некадърно лайно от Рафт…

Рийз усети как гневът му се отприщва.

— Хайде стига, Джейм. Тук съм се родил. Знаеш това много добре.

— Но предпочете да се махнеш. Веднъж като станеш жител на Рафт, винаги си оставаш такъв.

— Джейм, Мъглявината е малка — каза остро Рийз. — Видял съм достатъчно, за да знам поне това. И всички ние заедно сме хора, които живеят в нея — както на Белт, така и на Рафт…

Но Джейм му беше обърнал гръб.

Раздразнен, Рийз напусна бара. Бяха минали — колко? Няколко смени? — откакто бяха пристигнали на Белт, а миньорите бяха успели само да решат как да разтоварят устройството за провизии. А на него, Рийз, който имаше опит в летенето с дървета и в условията на Белт, дори не му бяха казали, че правят това…

Той се застопори с пръстите на краката си за стената на заведението и се изправи в цял ръст, взирайки се в конфигурацията от дървета над далечната страна на Белт. Когато се вгледа по-внимателно, успя да види, че много хора се придържат тромаво по клоните. Мрежата, в която се намираше машината за провизии, гъмжеше от множество фигури, които изглеждаха като джуджета на нейния начупен фон; връзваха някакви въжета около нея и после хвърляха свободните им краища, които се развиваха на път за Белт.

Най-накрая от машината надолу свободно се спускаше една мрежа. Из въздуха се носеха едва доловими викове; Рийз виждаше как пилотите стоят до дънерите на големите дървета, а също и как над листаците им бълва дим на талази. С голямо великолепие въртенето на дърветата намали ход и те започнаха бавно да се придвижват към Белт. Координацията между тях беше направлявана отлично; Рийз виждаше как машината за провизии почти не се поклаща във въздуха.

Същинското прехвърляне на Белт със сигурност щеше да е най-трудната част. Може би конфигурацията щеше да се движи успоредно с въртенето на Белт, така че висящите въжета да бъдат захванати за него и машината да бъде настанена като нов компонент от веригата сгради. По всяка вероятност точно така е бил конструиран и самият Белт, макар и преди много поколения…

Едно от дърветата се спускаше малко по-бързо. Машината се залюля. Висящите по гнездата работници се развикаха. Пилотите на дърветата казаха нещо и замахаха с ръце. Бавно димът над излязлото от строя дърво се сгъсти и скоростта на цялата конфигурация намаля.

По дяволите, помисли си разгневено Рийз, трябваше да съм там горе! Той беше все още много силен и способен, въпреки минималните дажби и съсипващата гръбнака работа…

С едно далечно, бавно откъсване, мрежата се отдели.

Обзет от дълбока ярост, Рийз за секунда усети значението на това, което виждаше. Тогава сякаш цялото му същество се съсредоточи в онази малка точка в пространството.