Черна дупка

Пилотите работеха отчаяно, но мрежата се превърна в мъгла от разкъсани парчета и отломки; конфигурацията се разпадна на бавно отскачащи дървета и облаци дим. Из въздуха се гърчеха хора и постепенно биваха отнасяни нанякъде. Машината за провизии, освободена от ограничаващата я мрежа, се зарея, сякаш несигурна какво да прави по-нататък. Рийз видя как един човек виси отстрани на самата машина.

Тя започна да пада; не след дълго вече се носеше към Белт, бавно правейки лек завой.

Рийз падна на четири крака и здраво се вкопчи в кабелите на Белт. Накъде ли се беше насочило проклетото нещо? Гравитационните полета и на звездното ядро, и на Сърцевината на Мъглявината притегляха машината; полето на Сърцевината беше далеч по-мощно, но дали машината не беше достатъчно близо до звездата, за да може тя да я привлече?

Машината можеше да премине през структурата на Белт като юмрук през мокър лист хартия.

Непосредствените човешки загуби щяха да бъдат огромни, разбира се; и в рамките на няколко минути Белт, чието единство щеше да се е разпаднало, щеше да бъде разкъсан от собственото си въртене. Един пръстенообразен облак от кабини, преплитащи се тръби, парчета въже и гърчещи се хора щеше да се разпръсва, докато накрая всеки оцелял щеше да остане сам във въздуха, изправен пред неизбежното падане към Сърцевината…

Или пък, чудеше се неуморното въображение на Рийз, какво щеше да стане, ако машината не улучеше Белт, но пък минеше покрай него и се стовареше върху ядрото на звездата? Той си спомни кратерчетата, които дори дъждовните капки оставяха в дъното на гравитационна яма от пет гравитационни единици; какво ли щяха да предизвикат ревящите тонове на машината за провизии? Представи си огромния фонтан от разтопен метал, който щеше да изригне към Белт и обитателите му. Може би и целостта на самата звезда щеше да бъде нарушена…

Преобръщащата се машина се появи над него; Рийз се взираше нагоре очарован. Различаваше отделни детайли от отворите на преработвателите и клавиатурите за въвеждане на информация, а това пък му припомни съвсем не на място едни по-прилични времена, когато се редеше на опашки за провизии по периферията на Рафт. Изведнъж видя мъжа, който продължаваше да се държи за очуканата страна на машината. Беше с тъмна коса и дълги кости и изглеждаше доста спокоен. За момент погледът му се засече с този на Рийз, след което бавното въртене на машината го отнесе от зрителното му поле.

Машината се уголемяваше, докато дойде едва ли не на една ръка разстояние.

Тогава, със забавеност, от която можеше да ти се пръсне сърцето, тя се плъзна встрани. Огромната маса профуча на около десетина метра от най-близката точка на Белт. С приближаването й към звездното ядро траекторията й рязко се изкриви, след което беше изхвърлена надалеч, като продължаваше да се преобръща.

С придружителя си от едната страна и траектория, която бавно се спускаше надолу към Сърцевината, машината отлетя в безкрая.

Над главата на Рийз шестте разпръснати дървета започнаха да се събират. Чуваха се разни викове и към разпилените все още във въздуха работници се хвърляха въжета.

Със заглъхването на страха от някоя зрелищна смърт Рийз започна да усеща загубата на машината почти като физическа болка. Ето, че още една частица от и без това малкото наследство от човека беше загубено, поради глупост и несръчност… А с всяко едно парченце, което си бе отишло, шансовете им да оцелеят през няколкото следващи поколения със сигурност намаляваха още повече.

Тогава той си спомни какво му беше казал Палис за сметките на Декър. Неявният бъдещ водач на революцията бил намекнал мрачно, че не се притеснява от евентуална загуба на икономическото им надмощие над Белт, въпреки планираното подаряване на машина за провизии. Дали беше възможно този акт да е бил нарочен? Дали не бяха пропилени човешки животи и едно незаменимо устройство не беше загубено завинаги, заради някакво краткотрайно политическо надмощие?

Рийз се почувства така, сякаш висеше над бездна, сякаш той беше един от хората, които бяха загинали по време на нещастието; дълбините обаче не се състояха от въздух, а от низостта на човешката природа.

В началото на следващата смяна Сипс беше твърде слаб, за да може въобще да се помръдне; така че Рийз се съгласи с Грийе и останалите, че трябва да бъде оставен на спокойствие на Белт. Когато стигна до повърхността на звездното ядро, Рийз разказа на Рох как стоят нещата. Използваше само думи, отразяващи фактите, а тонът му беше слаб и извиняващ се. Рох се навъси, гъстите му вежди се сключиха, но не каза нищо, така че Рийз просто се отправи към вътрешността на звездата.

Между двете смени той се запъти обратно навън за почивка… и беше посрещнат от гледката на Сипс. Навигаторът беше увит в едно мръсно одеяло и от слабост едва достигаше до контролното табло на креслото на колелца.

Рийз затрополи болезнено бавно с креслото си по миниатюрните хълмчета на звездата към Сипс. Той се протегна и постави ръка възможно най-нежно върху ръката на Учения.