Черна дупка

Ученият скоро изчезна под градушка от юмруци и ботуши; в крайна сметка и той беше избутан — окървавен и с разкъсани дрехи — на гредата. И през пресните рани, мръсотия и небръснатата брада Палис си даде сметка изведнъж, че разпознава амбициозния млад човек.

— Рийз — едва чуто промълви той.

Рийз застана с лице към лаещите, изкривени лица, докато главата му още звънтеше от ударите, които се бяха стоварили върху него. Над главите на тълпата той виждаше малкото стадо Учени и офицери; те се бяха скупчили, без да имат сили дори да наблюдават смъртта му.

Офицерът се наведе към него и се провикна през шума.

— Трябва да ти благодаря, минен плъх.

— Не си прави труда, Доув. Изглежда не съм готов още да наблюдавам как някой умира сам. Дори това да си ти.

Сега към тях се насочиха ръчкащи ги юмруци и бухалки. Рийз направи предпазлива крачка назад. Трябваше ли да пропътува такова разстояние, да научи толкова много… само за да свърши всичко по този начин?

… Той си спомни времето на революцията, момента, в който се бе изправил срещу Гоувър пред Моста. Тъй като беше останал сред Учените, показвайки по този начин на кого остава верен, Гоувър се изплю на палубата и му обърна гръб.

Холербах беше просъскал:

— Ти, загубен млад идиот. Какво си мислиш, че правиш? Най-важното е да оцелееш… Ако не подновим работата си, и всяка втора смяна да има революция пак няма да излезе нищо.

Рийз поклати глава. В думите на Холербах имаше логика, но със сигурност имаше и някои неща, които бяха по-важни от това просто да оцелееш. Може би когато стигнеше възрастта на Холербах, и той щеше да вижда нещата по-различно…

С течение на смените постепенно беше лишен от храна, вода, подслон и сън и бе заставен да изпълнява някакви съвсем елементарни задачи по поддържането на палубата с възможно най-примитивните инструменти. Изстрадал бе продължителните унижения мълчешком, в очакване мракът над Рафт да се разсее.

Но революцията не се бе провалила. Най-накрая групата му беше докарана тук; той подозираше, че част от тях или всички сега щяха да бъдат избрани за някакво ново изпитание. Беше се подготвил да приеме съдбата си…

… докато гледката на младия офицер, умиращ в самота, не бе нарушила внимателно поддържаното му търпение.

Доув вече изглеждаше някак поуспокоен, готов да приеме каквото му бе писано; той отвърна на погледа на Рийз с кимване. Рийз протегна ръка. Офицерът я стисна здраво.

Двамата заедно застанаха лице в лице с инквизиторите си.

Сега на гредата се качиха няколко млади мъже, подстрекавани от приятелите си. Рийз отклоняваше бухалките им с ръка, но така или иначе беше заставян да отстъпва сантиметър по сантиметър.

Под голите си стъпала той усети края на метала, студенината на празния въздух.

Някой обаче си проправяше път през тълпата.

Палис беше последвал Декър през шайката, наблюдавайки уважението, с което бе посрещан огромния мъж, с известно удивление. Когато стигнаха до стената, Декър каза:

— Значи вече си имаме двама герои. А?

Разнесе се силен смях.

— Не мислите ли, обаче, че това си е чисто прахосничество? — Декър разсъждаваше на висок глас. — Ти — Рийз, нали? — теб щяхме да те задържим тук. Твоите мускули са ни необходими; има достатъчно работа за вършене. А сега глупостта ти ще ни лиши от… Знаеш ли какво? Ти. Офицерът. — Декър махна с ръка. — Ела тук и се присъедини към страхливците ей там. — Чу се недоволно шумолене; Декър го остави да отмине, след което меко заяви: — Разбира се, това е само моето предложение. Противопоставям ли се на волята на Комитета?

Разбира се, че не. Палис се усмихна.

— Ела, момко.

Доув колебливо се обърна към Рийз. Рийз кимна и го избута внимателно към платформата. Офицерът мина предпазливо по гредата и стъпи на палубата; мина през тълпата към Учените, като междувременно получаваше тайни удари и ритници.

Рийз беше останал сам.

— А що се отнася до минния плъх… — Сред тълпата се надигна рев на очакване. Декър вдигна ръце, за да въдвори тишина. — Що се отнася до него, мога да му измисля много по-жестока съдба, отколкото да скочи от гредата. Нека го изпратим обратно на Белт! Ще има нужда от цялото си геройство, за да застане лице в лице с миньорите, от които избяга…

Думите му потънаха сред викове на одобрение; протегнаха се множество ръце, които изтеглиха Рийз обратно от гредата.

Палис промърмори:

— Декър, ако знаех, че това има някакво значение за теб, щях да ти благодаря.

Декър не обърна никакво внимание на думите му.

— Е, пилоте, ще потеглиш ли с дървото си, за да изпълниш това, за което те моли Комитетът?

Палис скръсти ръце.

— Аз съм пилот, Декър, а не тъмничар.

Декър вдигна вежди; белезите по страните му се издължиха и побеляха.