Черна дупка

— Сигурно щях да ти направя услуга, ако те бях изхвърлил от дървото, още когато се качи на него нелегално. Там долу ще ти разкажат играта, момко.

Рийз вдигна рамене.

— Но едва ли ще ми е толкова трудно, колкото на останалите. — Той посочи с пръст към Учените. — И помни, че аз имах избор. Можех да се присъединя към революцията и да си остана на Рафт.

Палис се почеса по брадата.

— Не съм сигурен, че разбирам защо направи така. Кокалите знаят, че въобще не симпатизирам на старата система; а и начинът, по който твоите хора са били принудени да стоят там долу, трябва да те е накарал да ти кипне кръвта…

— Така беше, разбира се. Но… аз не отидох на Рафт, за да хвърлям запалителни бомби, пилоте. Исках да разбера какво не му е наред на света. — Той се усмихна. — Скромен, нали?

Палис вдигна глава още по-нависоко.

— Беше дяволски прав като се опита, момче. Проблемите, които ти виждаше, съвсем не са си отишли.

Рийз прокара поглед по покритото с червени петна небе.

— Не, не са.

— Не губи надежда — твърдо каза Палис. — Старият Холербах продължава да работи.

Рийз се изсмя.

— Холербах? Него няма да го местят. Все още имат нужда някой да им върши разни неща там — да им намира наръчниците за поправяне на машините за провизии, може би да се опита да премести Рафт заради някоя падаща звезда, а и освен това мисля, че дори Декър се страхува от него…

Сега се засмяха и двамата. Останаха до дънера няколко дълги минути, докато наблюдаваха как Белт се приближава.

— Палис, направи ми една услуга.

— Каква?

— Кажи на Джейън, че съм питал за нея.

Пилотът на дървото положи тежката си ръка върху рамото на Рийз.

— Ей, момче. В момента тя е на сигурно място. Холербах й намери място в екипа си от помощници. А аз ще направя всичко възможно, за да остане там.

— Благодаря. Аз…

— И ще й кажа, че си питал за нея.

От дънера на дървото се разви въже, което се развя точно над върховете на покривите на Белт. Рийз слезе първи. Един миньор, половината от чието лице беше съсипано от огромно тъмнорозово петно от изгоряло, го наблюдаваше с любопитство. Въртенето на Белт го отнасяше встрани от дървото; Рийз се придърпваше след висящото въже и така помогна на следващия Учен да се спусне към върховете на покривите.

Много скоро ято Учени тромаво се придвижваше из Белт, следвайки развяващото се въже. По петите им вървеше групичка деца от Белт, чиито очи изглеждаха огромни върху слабите им лица.

Рийз видя Шийн. Предишната му началник-смяна висеше от една кабина, а кафявият й крак се беше закрепил за някакво въже; тя наблюдаваше процесията с широка усмивка.

Рийз остави тромавото парадно шествие да продължи нататък. След това потегли към Шийн; като вплете стъпалата си във въжето, той се изправи в цял ръст и застана срещу нея.

— Виж ти, виж ти — каза меко тя. — А ние си мислехме, че си умрял.

Той я изгледа продължително. Привличането на потъмнелите й от горещината дълги крака все още го караше да се чувства неудобно; но лицето й беше измършавяло, а очите — потънали в дълбоки сенки.

— Променила си се, Шийн.

Тя изстреля нещо като смях.

— Също така и Белт, Рийз. Тук се радваме на много лоши времена.

Той присви очи. Гласът й звучеше почти брутално, направо биеше на отчаяние.

— Ако си толкова умна, колкото навремето си мислех, че си — каза остро той, — ще ме оставиш да помогна. Искам да ти разкажа някои неща от това, което научих.

Шийн поклати глава.

— Не е време за познания, момче. Сега трябва да мислим как да оцеляваме. — Тя го огледа от главата до петите. — И повярвай ми, на теб и твоите отпуснати колеги това ще ви дойде много, много нанагорно.

Абсурдната, тромава процесия, която продължаваше да следва въжето, беше направила почти пълна обиколка на Белт.

Рийз затвори очи. Само ако можеше всичката тази каша да се оправи; само ако му бъдеше разрешено да се върне отново към работата си…

— Рийз! — Беше пискливият гласец на Сипс. — Трябва да ни помогнеш, човече; кажи на тези хора кои сме…

Рийз се отърси от отчаянието си и се задърпа по въжетата над върховете на покривите.

8.

Повдигащият механизъм придвижваше креслото към звездното ядро. Рийз затвори очи, отпусна мускули и се опита да изпразни мозъка си от всякакво съдържание.

Да изкара и следващата смяна — това беше най-важното за него в момента. Само още една смяна засега…

Ако заточението на Белт беше като слизане в ада за Грийе, Сипс и останалите, за Рийз то бе болезнено отваряне на стара рана. Всеки детайл от Белт — очуканите кабини, съскащият дъжд над повърхността на ядрото — се беше отпечатал в съзнанието му и му се струваше, че хилядите смени на Рафт, през които междувременно беше минал, никога не са съществували.

Но в действителност той се бе променил безвъзвратно. Преди поне беше хранил някакви надежди… Сега нямаше нито една.

Креслото подскочи. Куполът от ръжда се клатеше под краката му и той вече усещаше затягащото се притегляне на гравитационното поле на звездата.