Читаем Черна дупка полностью

По време на тази смяна работеха може би около десетина Учени; те се движеха около машините, настройваха ги и усърдно и подробно си записваха нещо. И понеже равнината на Рафт минаваше над пода-прозорец на височината на човешката талия, учените се люлееха във въздуха като лодки в някакво невидимо езеро, а центровете на тежестта им се въртяха над и под линията на равновесието на периоди от две-три секунди. Като погледна на сцената през очите на някой непосветен, Рийз отново трябваше да прикрие усмивката си. Един нисък, закръглен човек даже се беше обърнал с главата надолу съвсем безгрижно, за да са по-близко очите му до някакво сензорно табло. Крачолите му през цялото време слизаха към равнината на равновесието, така че краката му стърчаха голи.

Стояха на едно ниско стъпало; Рийз направи крачка надолу и скоро се носеше из въздуха със стъпала на няколко сантиметра от пода-прозорец. Нийд нервно се поколеба.

— Хайде, много е лесно — насърчи го Рийз. — Просто заплувай във въздуха или пък подскачай нагоре-надолу, докато краката ти стигнат до палубата.

Нийд слезе от последното стъпало и се катурна напред, след което бавно се върна в изправено положение. На Рийз момчето му напомняше за някое дете, което за първи път влиза в плувен басейн. След няколко секунди върху лицето на младия човек се разля широка усмивка; и много скоро той се носеше из залата, а стъпалата му едва докосваха прозореца под него.

Рийз го поведе на обиколка около машините.

Нийд клатеше глава.

— Това е невероятно.

Рийз се усмихна.

— Това оборудване е от най-доброто, съхранено от материалната част на Кораба. Изглежда така, сякаш са го доставили едва предишната смяна… Наричаме тази зала Обсерваторията. Всички сензори с много натоварен режим на работа се намират вътре, а освен това тук е и мястото, където — като член на моя екип от физици, занимаващи се с Мъглявината — ще прекарваш по-голямата част от времето си. — Те спряха до една тръба с дължина около три метра, обилно покрита с лупи. Рийз прокара длан по осеяната сякаш със скъпоценни камъни повърхност на инструмента. — Този сладур ми е любимеца — каза той. — Красив е, нали? Това е телескоп, който работи с всякаква дължина на вълните — включително и зрителните. С него можем да наблюдаваме всичко чак до сърцето на Мъглявината.

Нийд обмисли чутото, след което погледна към тавана.

— Изобщо ли не е необходимо да поглеждаме навън?

Рийз кимна одобрително. Добър въпрос.

— Напротив, необходимо е. Има начини, по които покривът става прозрачен — всъщност можем и да замъглим пода, ако искаме. — Той погледна към голямото колкото юмрук табло на инструмента. — Имаме късмет, в момента не се провеждат никакви наблюдения. Ще те разведа набързо из Мъглявината. Би трябвало вече да знаеш по-голямата част от това, което ще ти кажа, от онова, което си учил, а засега не се тревожи за подробностите… — Рийз бавно натисна поредица от команди на клавиатурата, закрепена под сензора. Усети, че момчето го наблюдава с любопитство. Може би никога не е виждал човек с толкова лоши умения при работа с клавиатура, помисли си Рийз, тук на Рафт, където беше пълно с всевъзможни машини за провизии…

Пробождането на старото негодувание го изненада. Както и да е…

Един диск от тавана избеля до прозрачност и през него се откри къс червено небе. Рийз посочи някаква мониторна плака, прикачена към тънкия стълб в близост до телескопа. Изведнъж плаката се изпълни с тъмнина, прекъсвана на някои места от неясни форми от лупите; лупите бяха във всевъзможни цветове, от червено, през жълто до най-чистото синьо. Нийд ахна отново.

— Нека да разгледаме сега няколко факта — започна Рийз. — Знаеш, че живеем в една мъглявина, която представлява елипсовиден облак от газ, чиято напречна дължина е около осем хиляди километра. Всяка частица от Мъглявината обикаля по някаква орбита около Сърцевината. Рафт прави същото, разположен в рамките на Мъглявината като муха на някоя въртяща се чиния; правим пълен кръг около Сърцевината на всеки дванайсет смени. Мината на Белт е по-навътре и заради това са й необходими само девет смени да направи пълно завъртане. Когато пилотите пътуват между мината и Рафт, техните дървета всъщност сменят орбитите! За щастие относителната разлика между орбиталните скорости е толкова малка насам, че скоростта, която дърветата постигат, е достатъчна, за да могат те лесно да преминат от една орбита в друга. Разбира се, пилотите трябва внимателно да планират курса си, за да са сигурни, че мината на Белт няма да е от другата страна на Сърцевината, когато влязат в необходимата орбита… Сега гледаме през покрива на Обсерваторията навън към Мъглявината. Обикновено атмосферата закрива от нас тази гледка, но телескопът може да проникне сред разпръснатите в атмосферата обекти и да ни разкрие онова, което бихме виждали, ако въздухът беше напълно пречистен.

Нийд се вгледа в картината по-отблизо.

— Какви са тези петънца? Звезди ли са?

Рийз поклати глава.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика