Черна дупка

— Това, което виждаш в момента, е слой от детрит, който обикаля в много близка орбита около Сърцевината — спокойно заобяснява Рийз. — Центърът на Мъглявината представлява една черна дупка. Ако в момента не ти е съвсем ясно какво означава всичко това, не се притеснявай… Черната дупка е широка около една стотна от сантиметъра; големият обект, който наричаме Сърцевината, е плътна материална маса, която обгражда дупката. Не можем да проникнем визуално през този облак от отломъци, за да видим самата Сърцевина, но мислим, че е елипсоид с около седемдесет километра напречен диаметър. И някъде във вътрешността на Сърцевината е разположена самата черна дупка със сфера от наноси около нея, зона, която вероятно е широка около тридесет метра и в която материята се разбива и изчезва, преди да бъде завлечена в дупката… На повърхността на Сърцевината гравитацията на дупката е не повече от няколкостотин гравитационни единици. При външния край на Мъглявината — където се намираме ние — тя е не повече от процент от една такава единица; но макар че е толкова слаба тук, гравитацията на дупката е това, което държи Мъглявината в компактно състояние. И ако можехме да пътуваме вътре в самата Сърцевина, щяхме да видим, че гравитацията се увеличава до хиляди, милиони гравитационни единици. Холербах има няколко хипотези за това, което става в близост до и във вътрешността на Сърцевината, една област, която той нарича „гравитационна химия“.

Нийд се намръщи.

— Нищо не разбирам.

— Сигурен съм, че е така. — Рийз се разсмя. — Но въпреки това ще ти разкажа, за да знаеш какво да питаш… Та значи, в ежедневната бъркотия ние — дори и ние, Учените — сме склонни да забравяме основния, изненадващ факт на този космос — че гравитационната константа е милиарди пъти по-голяма от тази във вселената, от която произлиза човекът. О, ние виждаме макроскопичните ефекти — например, че човешкото тяло разполага със значително гравитационно поле, — но какво можем да кажем за малките, неуловимите, микроскопичните ефекти?

В родната вселена на човека — продължи Рийз, — гравитацията била единствената значима сила на междузвездната скала. Но в рамките на малки обхвати — по скалата на един индивидуален атом — гравитацията била толкова слаба, че спокойно можела да бъде пренебрегвана. Дори електромагнитната сила доминирала над нея. И поради тази причина нашите тела са тромави електромагнитни клетки; а електрически сили на привличане между молекулите ръководят химията, която поддържа нашето съществуване. Но тук — той потри носа си замислено, — тук нещата не стоят точно така. Тук, при определени обстоятелства, гравитацията може да бъде толкова значима на атомно ниво, колкото и другите сили — дори да ги доминира. Холербах говори за нов вид „атоми“. Неговите фундаментални частици ще са масивни — може би ще представляват миниатюрни черни дупки — и атомите ще бъдат свързвани от гравитацията в съвършено нови, сложни структури. Тогава ще бъде възможна една нова химия — гравитационната химия; нов поглед към природата, за който дори самият Холербах едва ли може да започне да размишлява.

Нийд се намръщи.

— Но защо не сме наблюдавали подобна „гравитационна химия“?

Рийз кимна одобрително.

— Добър въпрос. Холербах е направил изчисления, че трябва да са налице необходимите условия: подходяща температура и налягане, мощни гравитационни градиенти…

— В Сърцевината — успя да вмъкне Нийд. — Разбирам. Значи може би…

Усетиха лек трус.

Мостът се отмести едва забележимо, сякаш през тялото му минаваше някаква вълна. Образът на монитора се разпадна.

Рийз се обърна. До ноздрите му достигна остра миризма на изгоряло, на дим. Учените се суетяха объркани, но инструментите изглеждаха непокътнати. Някъде някой изпищя.

Страх сбърчи челото на Нийд.

— Това нещо нормално ли е?

— Май дойде от библиотеката — измърмори Рийз. — Не, никак не е нормално. — Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои и когато заговори отново, гласът му беше стабилен. — Всичко е наред, Нийд. Искам от теб да се измъкнеш оттук колкото може по-бързо. Чакай докато… — Гласът му заглъхна.

Нийд го погледна с полуразбиращ поглед.

— Докато какво?

— Докато изпратя да те повикат. А сега се размърдай.

Момчето тръгна към изхода, като почти плуваше и проправяше пътя си сред тълпата от Учени.

Като се опита да не обръща внимание на разрастващата се паника около себе си, Рийз набързо даде няколко команди по клавиатурата на телескопа, за да докара инструмента до режим на почивка. За момент дори се възхити на непоклатимото си самообладание. Но накрая си даде сметка за една много жестока истина. Хората можеха да бъдат заменени. Телескопът — не.

Когато свърши работата си с клавиатурата и се обърна назад, видя, че Обсерваторията е опустяла. По недосегаемия под бяха разхвърляни листове хартия и малки инструменти, а някои от тях се носеха в слоя на равновесието. Но миризмата на изгоряло продължаваше да витае из въздуха.