Черна дупка

Това момче поне изглежда имаше търсачески дух. Прекалено много бяха чираците, с които трябваше да се занимава Втори ранг, които в най-добрия случай бяха мрачни и изпълнени с нежелание, а в най-лошия — открито изразяваха презрение; и съответно процентът на отсъствия и изключване се увеличаваше. Той протегна напред ръка при приближаването на младия мъж.

— Добре дошъл на Моста — каза Учен Втори ранг Рийз.

Момчето — русо, но с прекалено рано появил се кичур бяла коса — се наричаше Нийд. То се усмихна несигурно.

От вътрешната страна на вратата стоеше със сурово лице един тромав служител от охраната. Той фиксира Нийд със заплашителен поглед и момчето се сви от страх. Рийз въздъхна.

— Всичко е наред, момко. Това е само старият Форв. Работата му е да запомни лицето ти, нищо повече.

Едва наскоро, даваше си сметка Рийз, подобни деспотични охранителни мерки се бяха оказали необходими; с продължаващото намаляване на хранителните запаси настроението на Рафт спадаше все повече и жестокостта и честотата на нападенията, организирани от „недоволните“ се увеличаваха. Понякога Рийз се чудеше дали…

Той разклати глава, за да се освободи от подобни мисли; имаше работа за вършене. Бавно поведе отворилото широко очи момче през лъскавите коридори на Моста.

— Засега е достатъчно просто да получиш представа за схемата на това място. Мостът е цилиндър с дължина сто метра. Този коридор минава около средата му. Вътрешната част е разделена на три помещения — обширна средна зала и две по-малки помещения в двата края. Предполагаме, че навремето по-малките помещения са били контролни зали, може би отделения за оборудването; нали разбираш, Мостът вероятно е бил част от първоначалния Кораб…

Бяха стигнали до едно от по-малките помещения; то беше препълнено с книги, купища хартии и устройства с всякакви размери и големини. Наведени в пълна съсредоточеност, двама Учени седяха, потънали в прах. Нийд извърна ясните си кафяви очи към Рийз.

— Сега за какво се използва тази стая?

— Това е библиотеката — отвърна спокойно Рийз. — Мостът е най-сигурното място, с което разполагаме, най-добре защитено от метеорологичните условия, от бедствия и заради това пазим архивите си тук. Толкова, колкото можем: по едно копие от всичко жизненоважно, както и някои от странните продукти на човешкия труд, които са достигнали до нас от миналото…

Те продължиха нататък по коридора, докато стигнаха до ниска стълба, слизаща под нивото на пода. Започнаха да слизат по нея към една врата, направена във вътрешната стена, която водеше до централната зала на Моста. Рийз си помисли дали да не предупреди момчето да внимава къде стъпва, но после реши да не го прави с леко злонамерен хумор дълбоко в себе си.

Нийд слезе три-четири стъпала надолу, след което размаха ръце и се катурна напред по корем. Не падна; вместо това се залюля в шахтата на стълбата, като направи леко салто. Изглеждаше така, сякаш бе паднал в някаква невидима течност.

Рийз се усмихна широко.

Задъхан, Нийд се пресегна към стената. Със залепени за метала длани, той си възвърна равновесието и се покатери обратно на стълбата.

— По Кокалите — изруга, — какво има там долу?

— Не се притеснявай, не е нищо опасно — отвърна Рийз. — И с мен се случи същото първия път. Нийд, ти вече си Учен. Помисли си за това. Какво стана, когато слезе надолу по стъпалата?

Момчето гледаше с празен поглед.

Рийз въздъхна.

— Мина през равнината на палубата на Рафт, нали така? Онова, което произвежда гравитационното притегляне на Рафт, е металът на палубата. Така че тук — в центъра на Рафт и всъщност в неговата равнина — няма притегляне. Разбираш ли? Ти премина в безтегловна зона.

Нийд отвори уста, след което я затвори с объркан вид.

— Ще свикнеш — каза рязко Рийз. — А може би с времето дори ще го разбереш. Ела.

Той поведе момчето през вратата към централната зала и остана доволен, когато усети как Нийд ахва.

Бяха влезли в една просторна зала с ширина около петдесет метра. По-голямата част от пода й беше прозрачна, един-единствен огромен прозорец, който предлагаше невъобразима гледка към дълбините на Мъглявината. Около прозореца бяха прикрепени машини, по-високи от човешки ръст. За нетренираното око на Нийд, помисли си Рийз, машините вероятно изглеждаха като огромни, невъзможни насекоми, снабдени с лупи и антени, взиращи се в някакъв дълбок въздушен басейн. Залата беше изпълнена с чистата миризма на озон и смазочно масло; тихо жужаха серводвигатели.