Черна дупка

Рийз отново усети как кръвта се качва в главата му; виноподобието май беше започнало да ферментира. В него обаче имаше и нотка на объркване. Дали гневът му към Гоувър не беше просто начин да скрие истината от себе си, това, че е станал предател спрямо произхода си?

— Какво искаш, Гоувър?

Гоувър направи една крачка, за да се приближи към Рийз. Застоялият му дъх преряза алкохолните изпарения в ноздрите на Рийз.

— Слушай, минни плъхо, вярваш или не, но аз искам да ти направя услуга.

— Каква услуга?

— Нещата тук се променят — каза лукаво Гоувър. — Разбираш ли за какво говоря? Положението няма вечно да си остане такова, каквото е сега. — Той се вторачи в Рийз и очевидно нямаше намерение да продължи по-нататък.

Рийз се намръщи.

— За какво говориш? За недоволните?

— Някои ги наричат така. Други пък смятат, че те просто търсят справедливост.

Глъчката от пируващите сякаш се отдалечи от Рийз; усещаше се така, като че ли двамата с Гоувър се намираха на някакъв друг Рафт, някъде из пространството.

— Гоувър, аз бях в театъра на светлината по време на онази смяна. Това справедливост ли беше?

Гоувър присви очи.

— Рийз, ти виждаш как елитът на Рафт ни държи нас, останалите, в неизгодно положение, а също и как гадната им икономическа система влошава положението на останалата част от населението на Мъглявината. Наближава времето, когато те ще трябва да изкупят вината си.

Рийз се вторачи в него.

— Ти си един от тях, нали?

Гоувър прехапа устната си.

— Може би. Виж какво, Рийз, излагам се на голям риск като разговарям така с теб. И ако ме предадеш, ще отричам, че въобще сме имали такъв разговор.

— Какво искаш от мен?

— За тази кауза се борят някои много свестни хора. Такива като Декър, Палис…

Рийз силно се изхили. Декър — огромният работник от Инфраструктурата, когото беше срещнал при пристигането си на Рафт — за него можеше да повярва. Но Палис?

— Я стига, Гоувър.

Гоувър остана невъзмутим.

— Дявол да го вземе, Рийз, много добре знаеш какво е мнението ми за теб. Ти си един минен плъх. Мястото ти не е тук, сред почтените хора. Но това, че идваш оттам, те прави един от нас. Единственото, за което те моля, е да дойдеш и да чуеш онова, което тези хора имат да кажат. С твоя достъп до сградите на науката би могъл да бъдеш… полезен.

Рийз се опита да помисли трезво. Гоувър беше един порочен, зъл млад човек, а доводите му — противоречива смесица от презрение и позоваване на чувството за солидарност, което насочваше към Рийз, например — бяха простовати и неясни. Онова обаче, което придаваше на думите му такава сила, беше ужасната истина, която се съдържаше в тях. Една част от Рийз беше погнусена, че човек като Гоувър можеше толкова бързо да го обърка, но дълбоко в себе си той чувстваше как в отговор се образува огнено кълбо от гняв.

Ами ако избухнеше някаква революция — ако лабораториите бъдеха разбити, а офицерите вкарани в затвора — тогава какво?

— Гоувър, погледни нагоре.

Гоувър вдигна поглед.

— Виждаш ли онази звезда там горе? — посочи Рийз. — Ако не преместим Рафт, звездата ще ни изпепели. И тогава наистина ще се изпържим. А и дори да успеем да преживеем това, погледни по-нататък. — Той махна с ръка към обсипаното с червени петна небе. — Мъглявината загива и ние ще загинем заедно с нея. Гоувър, само Учените, подкрепяни от организацията на Рафт, могат да ни спасят от подобни опасности.

Гоувър изруга и се изплю на палубата.

— Ти наистина ли вярваш в това? Я стига, Рийз. Ще ти кажа нещо. Мъглявината може да поддържа живота на всички ни още много дълго време… ако ресурсите й се разделят поравно. А това е всичко, за което ние се борим.

Той направи пауза.

— Е?

Рийз затвори очи. Дали небесните вълци щяха да обсъждат случая на Гоувър, когато дойдеха на останките от Рафт, за да съберат костите на децата му?

— Изчезвай, Гоувър — каза той уморено.

Гоувър изсумтя.

— Щом като искаш това. Не мога да кажа, че съжалявам… — той се ухили на Рийз с нещо, което беше почти чисто презрение. После изчезна в тълпата.

Глъчката сякаш се въртеше около Рийз, без обаче да достига до него. Той си проправи път през навалицата на бара и си поръча чист алкохол, след което глътна горещата течност на един дъх.

Джейън се присъедини към него и го сграбчи за ръката.

— Търсех те. Къде…? — И тогава тя усети издутите мускули под якето на Рийз, а когато той се обърна, за да застане с лице към нея, момичето се отдръпна при вида на гнева му.

6.

Ученият Втори ранг стоеше на входа на Моста. Той наблюдаваше как се приближава колегата му от Трети ранг и се опита да прикрие усмивката си. Униформата на младия мъж беше толкова очевидно нова, той се взираше в сребърния корпус на Моста с такова благоговение, а цветът на лицето му беше неоспоримо доказателство за отпразнуването на хилядната му смяна, което вероятно беше привършило няколко часа преди това… Втори ранг се почувства доста стар, като си припомни своята собствена хилядна смяна, своето собствено пристигане на Моста преди повече от три хиляди смени.