Черна дупка

— Това са други мъглявини: някои са по-големи от нашата, други — по-малки, някои по-млади — сините, — а други — по-стари. Доколкото можем да видим с този телескоп — който има обхват от стотици милиони километри — пространството е изпъстрено с много такива. Добре, сега, нека се придвижим по-навътре. — С едно-единствено натискане на клавиатурата картината се промени, за да се разкрие пред очите им едно небе в синьо и пурпур; по него потрепваха звезди, бели като диаманти.

— Ама че е красиво — въздъхна Нийд. — Но едва ли е в нашата Мъглявина…

— Напротив, тук е. — И Рийз се усмихна тъжно. — В момента гледаш най-горния слой, където се разделят най-леките газове — водород и хелий. Това е мястото, където се оформят звездите. Турбулентността създава буци с повишена гъстота; избухвайки, тези буци раждат нови звезди. — Звездите, кълба от разтапящ огън, образуваха гъсти дъгови вълни в разредената атмосфера при започването на дългото им, бавно падане в Мъглявината. Рийз продължи: — Звездите блестят в течение на около хиляда смени, преди да изгорят и да паднат под формата на изстинали топки от метал в Сърцевината… Така става с по-голямата част от тях; едно-две ядра в крайна сметка започват да обикалят в постоянна орбита около Сърцевината. Ето как са се появили звездните мини.

Нийд се намръщи.

— А ако траекторията на някоя падаща звезда се пресече с орбитата на Рафт…

— Тогава загазваме и трябва да използваме дърветата, за да променяме орбитата на Рафт. За щастие, звездата и Рафт се приближават един към друг достатъчно бавно, за да можем да проследим звездата, докато пътува към нас…

— Щом се формират нови звезди, тогава защо хората казват, че Мъглявината загива?

— Защото са много по-малко отпреди. Когато се е оформила Мъглявината, тя се е състояла почти изцяло от водород. Звездите са превърнали голяма част от водорода в хелий, въглерод и други тежки елементи. Така са се появили сложните съединения, които поддържат живота тук. Или, ако трябва да бъдем съвсем точни, те означават живот за нас. Но иначе това е една бавна, задушаваща смърт за Мъглявината. От нейна гледна точка кислородът, въглеродът и останалите са само отпадъчни вещества. Понеже са по-тежки от водорода, те бавно и постепенно се наслагват около Сърцевината; остатъчният водород става все по-малко и по-малко, докато — както е днес — бъде сведен до една тънка корица около Мъглявината.

Нийд се вторачи в немногото млади звезди.

— И какво ще стане накрая?

Рийз сви рамене.

— Ами, ние имаме наблюдения над други мъглявини. Последните звезди ще загинат и изчезнат. Лишени от енергия, родените във въздуха на Мъглявината същества — китовете, небесните вълци, дърветата, както и по-малките същества, с които те се хранят — ще престанат да съществуват.

— Има ли наистина такива неща като китове? Мислех, че са само приказки…

Рийз сви рамене.

— Тук никога не сме ги виждали, но разполагаме с множество доказателства от хора, които са пътували и са стигали до дълбините на Мъглявината.

— Искаш да кажеш до мината на Белт?

Рийз потисна смеха си.

— Напротив, много отвъд нея. Мъглявината е нещо огромно, момко; в нея има място за безброй мистерии. Може би има дори изгубени човешки колонии; може би Кокалите съществуват наистина и всички онези легенди са истина… за по-низшия от човеците вид на китовете-певци, изгубени в небето.

Момчето потрепери.

— Разбира се — унесе се в размисли Рийз, — има много загадки за местното население на Мъглявината. Например, как е възможно то изобщо да съществува? Архивите ни показват, че в родната ни вселена са били необходими хиляди милиарди смени, за да се зароди животът. Мъглявината въобще не е толкова стара — и ще бъде много по-млада, дори когато загине. Та, как тогава се е зародил животът тук?

— Беше започнал да ми казваш какво ще стане, след като звездите угаснат…

— Да. Потънала в мрак, атмосферата безусловно ще загуби голяма част от топлината си и — понеже ще бъде много по-малко способна да се противопостави на гравитацията на Сърцевината — ще се срине. Най-накрая Мъглявината ще бъде сведена до един слой с плътност от няколко сантиметра около Сърцевината, който бавно ще се прибира навътре…

С пребледняло лице, младият мъж бавно кимна.

— Добре — каза бързо Рийз. — Нека сега погледнем навътре — покрай нивото на Рафт, което е на хиляда и петстотин километра от края на Мъглявината — и после направо в центъра.

Сега мониторът се изпълни с познатото червеникавокафяво небе. Нарядко из въздуха бяха разпръснати звезди. Рийз натисна един бутон…

… и звездите с взрив изчезнаха от картината. Фокусът се гмурна в Мъглявината и на наблюдаващия му се струваше, че те падат.

Най-накрая звездният облак започна да се разрежда и в центъра му се появи едно по-тъмно петно.