Черна дупка

С някакво чувство за лекота Рийз прекоси залата и се покачи навън в коридора. Въздухът беше наситен с дим, който пареше на очите, а когато се приближи до библиотеката, мислите му се разбъркаха от образи, свързани с избухналата леярна и атентата в театъра на светлината, така, сякаш мозъкът му беше телескоп, който се фокусира върху погребаните дълбини на миналото.

Влизането в библиотеката приличаше на покатерване в древна, загнила уста. Книгите и документите се бяха превърнали в почернели листа, залепени по стените; поразената хартия беше подгизнала от опитите на учените да спасят съкровището си. В стаята имаше трима мъже, които още бяха там и удряха по топящите се страници с навлажнени одеяла. При влизането на Рийз единият от тях се обърна. Рийз се развълнува дълбоко, когато видя, че това е Грийе, по чиито почернели страни течаха сълзи.

Рийз внимателно прокара ръка по кориците на пострадалите книги. Колко много само беше загубено по време на тази смяна! Каква мъдрост, която можеше да спаси всички от задушливото загиване на Мъглявината!

Нещо пропука под краката му. По пода бяха разпилени парчета счупено стъкло, в които Рийз разпозна отрязаното, покрито с петна от изгоряло, гърло на бутилка от виноподобие. За момент той се зачуди на това, че едно толкова просто изобретение като бутилка, пълна с горивна течност, може да направи такива големи поражения.

Разбра, че не може да бъде полезен по никакъв начин тук. Докосна леко рамото на Грийе; след това се обърна и напусна Моста.

На вратата нямаше и следа от охраната. Навън картината беше доста хаотична. Пред очите на Рийз се разкри нещо като вихрушка от бягащи хора и пламъци на хоризонта; Рафт представляваше панорама от юмруци и гневни гласове. Обилната звездна светлина, падаща отгоре, заглаждаше сцената, като я правеше безцветна и насечена.

Значи се беше случило. И последната му надежда, че този инцидент може да бъде обяснен с още някое нападение на лабораториите, се изпари. Крехката мрежа от доверие и съгласие, които бяха крепили Рафт единен, в крайна сметка се бе разпаднала…

На няколкостотин метра от себе си успя да различи група млади хора, които бяха заобиколили някакъв набит мъж; на Рийз му се стори, че в него разпознава капитан Мит. Едрият мъж се строполи под силна градушка от удари. Рийз видя, че в началото той се опита да защити главата си, а също и чатала си; но по лицето и дрехите му почти веднага потече кръв и много скоро юмруците и ритниците се стоварваха върху безформена, несъпротивляваща се маса плът.

Рийз извърна глава.

На преден план една малка група от Учени седеше безмълвна на палубата и се взираше в далечината. Бяха се разположили около вързоп, който приличаше на овъглена редица книги — може би нещо, което беше оцеляло от пожара?

Но сред изпепелените остатъци се белееше някаква кост.

Рийз усети как гърлото му се свива; той пое дълбоко въздух и се опита да се позове на целия си житейски опит. Сега не беше моментът да се поддава на паниката.

Разпозна Холербах. Старият Главен Учен седеше малко встрани от останалите и се взираше в потрошените останки от очилата си. Той вдигна поглед при приближаването на Рийз — около очите му имаше почти комична маска от сажди.

— А? О, ти ли си, момче? Е, страшно хубаво нещо, нали?

— Какво става, Холербах?

Холербах повъртя очилата из ръцете си.

— Погледни ги. Бяха на повече от половин милион смени, абсолютно незаменими. Разбира се, не вършеха никаква работа — той вдигна разсеян поглед. — Не е ли напълно ясно какво става? — попита остро старият Учен с нещо като подобие на предишната си енергичност. — Революция. Ограниченията, гладът, лишенията — сега се нахвърлят върху всичко, което могат да докопат. А ние сме част от него. Цялата история е така дяволски тъпа…

Неочаквано в Рийз се надигна яростна вълна.

— Аз ще ти кажа какво е тъпо. Вие, хора, държите останалата част от Рафт — а също и моите хора на Белт — в невежество и глад. Ето това е тъпо…

Потънали в езерца от бръчки, очите на Холербах го погледнаха изморено.

— Е, може и да си прав, момко; но сега аз не мога да направя нищо по въпроса, а и никога не съм можел. Моята работа беше да държа Рафт непокътнат. А кой ще прави това за в бъдеще, а?

— Минен плъх.

Гласът зад него беше задъхан, почти пресипнал от въодушевление. Рийз се извърна. Лицето на Гоувър беше почервеняло, а очите му святкаха живо. Беше разкъсал нашивките от раменете си и ръцете му бяха покрити с кръв до лактите. Зад него се приближиха още десетина млади мъже; докато оглеждаха домовете на офицерите, лицата им се бяха удължили от глад.

Рийз усети как ръцете му се свиват в юмруци и нарочно ги отпусна. Като се опитваше да поддържа гласа си равен, той каза:

— Трябваше да накарам да те приберат, когато все още имах възможност. Какво искаш, Гоувър?

— Имаш последен шанс, плъх такъв — меко заговори Гоувър. — Ела сега с нас или ще понесеш всичко, което сме приготвили за тези порочни стари мошеници. Последна възможност.