Черна дупка

Въпреки изолираните инциденти като нападението на театъра, Рийз намираше новия си живот доста забавен и увличащ, така че смените минаваха невероятно бързо. Прекалено бързо, както му се стори на него, той беше свършил своите хиляда смени, първата степен от неговото образоване, така че беше дошло време постиженията му да получат някакво признание.

И така Рийз се озова в един украсен автобус, взираше се в алените нашивки на Учен (Трети ранг), току-що пришити на рамото на гащеризона му и потръпваше от някакво чувство за нереалност. Автобусът си проправяше път през един от крайните квартали на Рафт. Дванайсетината му млади пътници, дипломираните чираци съученици на Рийз, се возеха сред глъчка от смях и говор.

Джейън го наблюдаваше с насмешлива загриженост, а върху широкия й нос имаше лека извивка; ръцете й лежаха в скута на официалната й униформа.

— Нещо ти се върти в главата ли?

Той сви рамене.

— Добре съм. Ти си ме знаеш. Аз съм от сериозния тип.

— Дяволски прав си. Вземи — Джейън се пресегна към момчето, което седеше най-далеч от Рийз и взе от него една бутилка с тясно гърло. — Пийни. Днес се дипломираш. Това е хилядната ти смяна и имаш право да й се порадваш.

— Е, всъщност това не е точно така. Аз я подхванах малко бавно, помниш ли. За мен е повече като хилядна и една четвърт…

— Ох, какъв си досаден комплексар, пийни си малко от това, преди да съм те изритала от автобуса.

Смеейки се, Рийз се предаде и удари една голяма глътка от бутилката.

Беше опитвал няколко вида силни питиета в бара на началника на снабдяването и по-голямата част от тях бяха по-силни от това пенещо се подобие на вино; никое обаче не бе имало такъв ефект върху него. Скоро глобусите, които осветяваха улицата от кабели, започнаха да светят по-приятелски; гравитационното притегляне на Джейън се смесваше с неговото и така ставаше източник на топлина и спокойствие; а повърхностният разговор на другарите му сякаш стана по-жив и увлекателен.

Настроението му се запази, когато се издигнаха над покривалото от летящи дървета и достигнаха сянката на платформата. Огромната метална устна стърчеше навътре от периферията и образуваше черен правоъгълник, изрязан от аленото в небето, а поддържащите го подпори приличаха на мършави крайници. Автобусът изсвистя и спря успоредно на някакви широки стълби. Рийз, Джейън и останалите тромаво слязоха от автобуса и тръгнаха нагоре по стъпалата, за да стигнат до платформата.

Увеселението в чест на хилядната смяна вече беше в пълния си разгар, препълнено от може би стотина дипломанти от различните класове на Рафт. Един бар, оформен върху дървени подпори, работеше усилено, а някакъв нестроен музикален състав дънеше ритмична мелодия — имаше дори няколко двойки, които нерешително танцуваха в близост до ниската сцена на музикантите. Заедно с Джейън, която го водеше търпеливо, Рийз тръгна на разходка около стените на платформата.

Платформата беше доста елегантна като замисъл: да прикрепиш една плоскост от сто квадратни метра към периферията и то под такъв ъгъл, че да пасва на местната хоризонтала, да обградиш всичко това със стъклена стена и по този начин да разкриеш цяла вселена с множество живописни гледки. Откъм вътрешния край беше самият Рафт, наклонен като някаква огромна играчка, за да може да го изследва Рийз. Както и в театъра, усещането да си на сигурна, плоска повърхност придаваше на близостта на обширния склон шеметна тръпка.

Онзи край на платформата, който гледаше към откритото пространство, висеше над периферията на Рафт, а една част от пода беше покрита със стъклени листове. Рийз стоеше над дълбините на Мъглявината; имаше усещането, че се носи във въздуха. Виждаше стотици звезди, разпръснати в огромен триизмерен фонтан, осветяващи атмосферата като лампи-глобуси, широки повече от километър; а в центъра на гледката, в близост до скритата Сърцевина на Мъглявината, звездите бяха струпани на едно място, така че човек добиваше усещането, че се взира в обширна шахта, чиито стени са покрити със звезди.

— Рийз, поздравявам те.

Рийз се извърна. Холербах, мършав, без никаква усмивка върху устните и напълно не на място на фона на цялата тази радостна глъчка, стоеше до него.

— Благодаря, сър.

Старият Учен се наведе към него някак конспиративно.

— Аз, разбира се, още от самото начало не се съмнявах, че ще се справиш добре.

Рийз се засмя.

— Сигурен съм, че на моменти аз се съмнявах.

— Хиляда смени, а? — Холербах се почеса по бузата. — Е, хич не се съмнявам, че ще стигнеш много по-далеч… А междувременно, ето ти нещо, върху което да мислиш, момче. Древните, първият Екипаж, не са измервали времето само на смени. Знаем това от архивите им. Използвали са смени, да, но са имали и други единици: „ден“, който е бил приблизително равен на три смени и „година“, която е била приблизително колкото хиляда смени. Ти сега на каква възраст си?

— На около седемнайсет хиляди смени, сър.