Черна дупка

Скоро дойде моментът за главния номер. Една мрежа за акробатични номера беше поставена така, че да покрие цялата сцена и публиката постепенно утихна. Някакъв духов инструмент засвири тъжна мелодия и на сцената излязоха мъж и жена, облечени в прости трика. Те се поклониха веднъж на публиката, покатериха се на мрежата и започнаха заедно да се носят из обляния в звездна светлина въздух. Първоначално правеха елементарни упражнения — бавни и грациозни салта и извъртания — приятни за окото, но не и зрелищни.

След това мъжът и жената се приземиха едновременно на мрежата, подскочиха високо, срещнаха се на върха на траекториите си… и без да се докосват въобще, двамата се извъртяха един около друг и се отдалечиха на много голямо разстояние.

Баерт зяпна.

— Леле, как го направиха това?

— Гравитация — прошепна Рийз. — Просто само за секунда те гравитираха около центъра на тежестта на другия.

Танцът продължи. Партньорите се въртяха един около друг, като подхвърляха гъвкавите си тела в сложни параболи, а Рийз наблюдаваше зрелището с притворени очи, сякаш изпаднал в транс. Физикът в него анализираше сложните движения на танцьорите. Центровете на тежестта им, локализирани някъде около талиите, се движеха по хиперболични орбити из променливите гравитационни полета на Рафт, на сцената и на самите танцьори, така че всеки път, когато танцьорите подскачаха нагоре от мрежата си, траекториите на техните центрове бяха малко или много предварително ясни… Двамата обаче доукрасяваха траекториите с движения на слабите си тела по толкова измамен начин, че изглеждаше така, сякаш си летяха из въздуха както си искат, независими от гравитацията. Какъв парадокс, помисли си Рийз — околната среда на тази вселена, която се състоеше от милиарди гравитационни единици, позволява на човешките същества такава свобода.

Сега танцьорите подскочиха за последна, сложна дъга, с носещи се по някаква орбита тела и лица, слепени едно за друго като застанали една срещу друга планети. И тогава всичко свърши; танцьорите застанаха хванати за ръце върху акробатическата си мрежа, а Рийз викаше въодушевено и тропаше с крака заедно с всички останали. Значи имаше още много неща, които можеха да се правят с една гравитация от милиарди единици, освен да бъде измервана и побеждавана…

Проблясък, приглушено свистене на въздуха, внезапно изригване на дим. Сякаш взривена някъде отдолу, мрежата бързо се превърна в пърхащо, подобно на птица същество, само по себе си подобно на танцьор; двамата истински танцьори бяха подхвърлени във въздуха, крещейки. Тогава мрежата се срина в разхвърляните останки от сцената, а двамата танцьори я последваха някъде надолу.

Вцепенената публика затаи дъх. Единственият звук беше тих, тъжен плач, идещ от съборената сцена и Рийз наблюдаваше как едно червено-кафяво петно се разлива по останките от мрежата.

Някакъв здрав мъжага, който беше с оранжеви нашивки, бързо слезе откъм страничните зони на залата и застана застрашително пред публиката.

— Седнете — заповяда той. — Никой не може да си тръгне. — И остана така, докато публиката тихомълком се подчини. Рийз се огледа наоколо и видя още хора с оранжеви нашивки по изходите на театъра, а други си проправяха път към останките от сцената.

Лицето на Баерт беше пребледняло.

— Охраната — прошепна той. — Докладват директно на капитана. Не можеш да ги засечеш тук много често, но иначе винаги са си по местата… както прикрити, така и не. — Той се облегна назад и скръсти ръце. — Каква каша. Ще ни разпитат, преди да ни пуснат да си ходим; ще отнеме часове наред…

— Баерт, нищичко не разбирам. Какво стана?

Баерт повдигна рамене.

— Ти как мислиш? Бомба, разбира се.

Рийз усети нещо като загубата на равновесие, която беше изпитал, когато момичето с напитките мина покрай него.

— Някой го е направил нарочно?

Баерт го изгледа мрачно, но не отрони нито дума.

— Защо?

— Не знам. Не мога да говоря от името на тези хора. — Баерт почеса страничната част на носа си. — Но напоследък имаше няколко подобни нападения, насочени главно против офицерите или пък на места, които те най-често посещават. Като това, например. Не всички са щастливи тук, приятелю, разбираш ли? — продължи той. — Доста хора мислят, че офицерите получават много повече, отколкото им се полага.

— Значи прибягват до подобни действия? — погледна встрани Рийз. Изцапаната в червено мрежа вече беше увита около обезобразените тела на танцьорите с гравитацията; той наблюдаваше всичко с невъобразимо чувство за нереалност. Спомни си собствения си пристъп на омраза към Баерт не повече от час преди да се случи нещастието. Може би можеше да симпатизира на мотивите, задвижили хората, които стояха зад този акт — защо трябваше една група да се наслаждава както й се хареса на плодовете на труда на друга? Но пък да се убива поради тази причина?

Мъжете с оранжеви нашивки от охраната започнаха да провеждат пълно претърсване на публиката. Примирени и без да проронват нито дума, Рийз и Баерт се облегнаха назад в очакване да дойде и техният ред.