Пропастта на опрощението

Знаеше например че планетите или по-точно абстрактните обекти в нейния модел, които отговаряха на планетите — определено не можеха да са причина за това. Грешката беше напълно необяснима като събитие от външния свят. Нещо вероятно се беше развило изключително не както трябва в стадия на улавяне на информация.

Субперсоната размишлява още известно време над това. Дори да приемеше въпросното заключение, обяснението на аномалията пак беше много трудна задача. Тя беше странно избирателна и бе засегнала единствено самата планета. Нищо друго, дори луните, не беше направило каквото и да е с дори леко странен привкус.

Субперсоната промени мнението си: аномалията все пак трябваше да е с външен произход и в такъв случай моделът й за външния свят се оказваше шокиращо погрешен. Това заключение също не й допадна. От много отдавна не й се беше налагало да обновява така драстично модела си и тази перспектива я изпълни с болезнено чувство на съпротива.

И дори още по-лошо — това наблюдение може би означаваше, че самият „Гностично възкачване” беше… е, не точно заплашен от непосредствена опасност — от въпросната планета все още ги деляха десетки светлинни часове — но се носеше към нещо, което можеше, в определен момент в бъдещето, да изложи кораба на риск.

В такъв случай, реши субперсоната, нямаше друг избор, освен да предупреди екипажа.

Това означаваше само едно: приоритетен разговор с кралица Жасмина.

Субперсоната установи, че в момента кралицата се информира за настоящото състояние на нещото по любимия си визуален начин. Както беше оторизирана да прави, тя пое контрола над информационния канал и изчисти екрана му, за да го подготви за предстоящото излъчване на аварийния бюлетин.

Приготви съвсем прост текст: СЕНЗОРНА АНОМАЛИЯ: НЕОБХОДИМ Е СЪВЕТ.

За миг, значително по-кратък от половината секунда, която бе продължило първоначалното събитие, посланието се появи върху екрана на кралицата, опитвайки да привлече вниманието й.

После субперсоната промени намерението си.

Може би допускаше грешка. Аномалията, макар и необичайна, беше изчезнала. От по-долните сектори не бяха пристигнали повече доклади за нови странни прояви. Планетата се държеше по начина, по който субперсоната винаги бе смятала, че би трябвало да се държи една планета.

Сега, след като бе имал възможност да размисли още малко, секторът реши, че събитието със сигурност може да бъде обяснено с моментно неправилно функциониране на сензорите. Трябваше само да прегледа още веднъж всичко, да прецени всички компоненти от вярната перспектива, да не мисли ограничено. Точно това се очакваше от нея като субперсона. Ако просто препращаше сляпо всяка аномалия, която не бе в състояние да обясни незабавно, екипажът с право можеше да я замени с друг глупав сектор. Или, още по-лошо, да я обнови с нещо още по-умно.

Тя изтри посланието от екрана на кралицата и веднага го замести с информацията, която Жасмина бе гледала в този момент.

Субперсоната продължи да се измъчва с проблема, докато, около минута по-късно, й изпратиха друга аномалия. Този път ставаше въпрос за дисбаланс в спомагателния двигател, незначително еднопроцентово колебание в конджоинърския двигател. Изправена пред нова спешна ситуация, тя реши да остави въпроса с планетата на втори план. Дори според бавните стандарти на корабната комуникация, една минута беше много време. С всяка следваща минута, през която планетата не се проявяваше, въпросното събитие щеше да пада на все по-ниско ниво сред приоритетите.

Субперсоната нямаше да го забрави — тя не беше в състояние да забравя каквото и да било — но само след час вече щеше да има още много проблеми, които да решава.

Така. Беше взела решение. Начинът да се справи със случая беше да се преструва, че нищо не е станало.

Затова се получи така, че кралица Жасмина бе информирана за аномалното сензорно събитие само за част от секундата. И никой от състоящия се от хора екипаж на „Гностично възкачване” — нито Жасмина, нито Грьолие, нито Куейч, нито някой от другите ултри — така и не разбра, че за половин секунда най-големият газов гигант в системата, която наближаваха, наречена без капчица въображение Писциум 107, просто бе прекратил съществуването си.

Кралица Жасмина чу приближаващите стъпки на главния лекар, които отекваха по металната стълба, свързваща командната й кабина с останалата част на кораба. Както винаги, Грьолие успяваше да създаде впечатлението, че не бърза ни най-малко. Дали не беше подложила на изпитание лоялността му със слабостта си към Куейч? Може би. В такъв случай вероятно беше време да помогне на Грьолие да се почувства отново оценен.

Потрепването на екрана в черепа привлече вниманието й. За миг някакъв кратък текст замести резюметата, които прелистваше — нещо за' някаква сензорна аномалия.

Кралица Жасмина разтърси черепа. Открай време беше убедена, че това ужасно нещо е обсебено. Ако не беше толкова суеверна, щеше да го изхвърли, но се говореше, че на хората, пренебрегнали съвета на черепа, се бяха случвали ужасни неща.

От другата страна на вратата прозвуча учтиво почукване.