Пропастта на опрощението

Главният лекар Грьолие крачеше из кръговите, осветени в зелено коридори на фабриката за тела.

Той ту си подсвиркваше, ту си тананикаше, щастлив, че се намира в своята стихия, че е заобиколен от тихо бръмчащи машини и полузавършени хора. С тръпка на нетърпение помисли за слънчевата система, която се намираше някъде напред, и за многото неща, зависещи от нея. Наистина, не непременно за него самия, но определено за неговия съперник за вниманието на кралицата. Интересно как щеше да приеме тя още един от провалите на Куейч. Доколкото я познаваше, кралица Жасмина нямаше да го понесе особено добре.

Грьолие се усмихна при тази мисъл. Странното беше, че системата, която беше порядъчно голяма, все още нямаше име; никой не си беше направил труда да обозначи една далечна звезда и безинтересните й планети. И не беше имало причина затова. За системата съществуваше информация в навигационната база данни на „Гностично възкачване”, както впрочем и на почти всеки междузвезден кораб, и кратки бележки за основните характеристики на нейното слънце и светове, евентуалните опасности и т.н. Тези данни обаче не бяха предназначени за човешко око. Те съществуваха единствено, за да бъдат разчитани и осъвременявани от други машини, докато изпълняваха безшумно и бързо възложените им корабни функции, смятани за прекалено скучни или прекалено трудни за хората. Въпросната информация представляваше дълга поредица от две цифри: няколко хиляди единици и нули. Показателен за маловажността на системата бе фактът, че тя бе изисквана само три пъти през цялото време, откакто функционираше „Гностично възкачване”. И беше допълнена и обновена веднъж.

Грьолие знаеше: той беше проверявал, от чисто любопитство.

Сега обаче, може би за първи път в историята, системата предизвикваше по-траен интерес. Тя все още нямаше име, но липсата му започваше да поражда известен смут, дотам, че кралица Жасмина звучеше малко по-раздразнено всеки следващ път, когато беше принудена да говори за мястото като за „системата пред нас” или „системата, която наближаваме”. Но Грьолие знаеше, че тя няма да благоволи да й даде име, преди да се убеди в ценността й. А ценността на системата беше изцяло в ръцете на Куейч, нейния фаворит, който започваше да губи благосклонността й.

Грьолие поспря край едно от телата. То се намираше в прозрачното поддържащо го желе зад зеленото стъкло на цистерната, в която трябваше да оживее. Около основата й имаше редица контролни бутони за неговото хранене, едни от които бяха натиснати, а други — издърпани. С тяхна помощ се осъществяваше контрол над деликатната биохимична среда за хранителната матрица. С бронзовите колела вентили, поставени отстрани на цистерната, се правеше фината настройка по доставянето на обемните химически вещества като вода или физиологичен разтвор.

Към цистерната беше прикрепен дневник, който отразяваше историята на клонирането на тялото. Грьолие разгърна набързо ламинираните му страници, за да се увери, че всичко е както трябва. Течността на повечето тела във фабриката никога не беше изливана, но този екземпляр — зряло женско тяло — веднъж вече беше затоплян и използван. Раните по него зарастваха в резултат на регенериращите процедури, белезите по корема ставаха невидими, новият крак вече почти беше достигнал по размери здравия. Жасмина не одобряваше тези „кърпежи”, но нуждата й от тела надвишаваше производствения капацитет на фабриката.

Грьолие потупа нежно стъклото.

— Добре се получава.

Продължи нататък, като проверяваше по нещо и на другите тела. Понякога един поглед беше достатъчен, но в повечето случаи спираше, за да прелисти дневника и да направи някоя и друга настройка. Той много се гордееше със спокойната компетентност на работата си. Никога не се хвалеше с уменията си и не обещаваше нещо, ако не беше абсолютно сигурен, че е в състояние да го направи… за разлика от Куейч, който раздаваше бомбастични обещания наляво-надясно от мига, в който стъпи на „Гностично възкачване”.

Известно време този начин на действие се бе радвал на успех. Мястото на Грьолие — отдавна станал най-близката личност за кралицата, с която тя споделяше всичко — временно бе узурпирано от показната особа на новодошлия. Единственото, което чуваше, докато работеше върху нея, беше как Куейч щял да промени в положителна посока съдбата им, как Куейч бил направил това, как бил казал онова… Кралицата беше започнала дори да се оплаква от начина, по който Грьолие изпълняваше задълженията си, че фабриката осигурявала прекалено бавно тела, а прилаганите при недостиг на внимание терапии губели ефективността си. За кратко Грьолие дори се изкуши да опита нещо, което да грабне наистина вниманието й, нещо, което да му върне доброто й разположение.