Пропастта на опрощението

— Влизай, Грьолие.

Бронираната врата се отвори. Главният лекар влезе в кабината, отворил широко и пребелил очи, докато свикне с полумрака в помещението. Грьолие беше слаб, спретнато облечен дребен мъж с пригладени, блестящи от белота коси. Имаше сплесканите, минималистични черти на боксер. Носеше бяла, чиста лекарска престилка, а ръцете му бяха винаги с ръкавици. Изражението му неизменно забавляваше Жасмина: той като че ли всеки момент щеше да избухне в плач или в смях. Това обаче беше илюзия: емоционалните крайности бяха почти непознати на главния лекар.

— Във фабриката за тела ли имаше работа, Грьолие?

— Малко, мадам.

— Предвиждам период, в който нуждите ни ще се увеличат. Производството й не трябва да намалява.

— Няма опасност от подобно нещо, мадам.

— Исках само да знаеш. — Тя въздъхна. — Е, приключихме с любезностите. Пристъпваме към работата.

Грьолие кимна.

— Виждам, че вече сте започнали.

Докато чакаше идването му, тя се бе привързала за трона си, кожените каишки обхващаха здраво глезените и бедрата й, дебела лента минаваше през корема, дясната й ръка беше фиксирана към страничната облегалка, само лявата й можеше да се движи. С нея кралицата държеше черепа. Беше го обърнала с лице към себе си, така че да вижда екраните, поставени в празните му очни орбити. Преди да вземе черепа, беше пъхнала дясната си ръка в скелетоподобната машина, закрепена отстрани на стола. Машината представляваше клетка от груби железни пръчки, оборудвана със завинтващи се тампони за оказване на натиск. Те вече притискаха кожата й достатъчно силно, за да й създават дискомфорт.

— Боли ме — каза тя.

Изражението на Грьолие моментално премина в усмивка. Той се приближи до трона и огледа машината. После се зае с тампоните, като ги настройваше фино, завинтвайки всеки път по четвърт оборот. Притискащите тампони се впиха в кожата на ръката на кралицата, поддържана от долната страна от друга редица фиксирани тампони. Главният лекар въртеше винтовете така внимателно, сякаш настройваше някакъв ужасен струнен инструмент.

Не беше приятно. Такъв беше замисълът.

След около минута Грьолие спря и застана зад трона. Кралицата гледаше как измъква една макара тюбинг от лекарската чантичка, която държеше винаги тук. Пъхна единия край на тръбичката в огромна бутилка, пълна с някаква сламеножълта течност, а другия свърза с игла. Подсвиркваше си, докато работеше. Вдигна бутилката и я закрепи на специалното съоръжение върху облегалката на трона, после пъхна иглата в дясната ръка на кралицата, поразмърда я, докато намери вената. Тя го проследи с поглед, докато се върне пред трона, така че да вижда тялото.

Този път беше жена, но нямаше причина да бъде такава. Въпреки че всички тела се клонираха от генетичния материал на Жасмина, Грьолие можеше да се намесва в ранния стадий на развитието и да ги принуди да поемат по различни полови пътеки. Обикновено това бяха момчета и момичета. От време на време правеше така, че да се получат странни индивиди — безполови и междуполови. Всички бяха стерилни само защото щеше да бъде загуба на време да ги снабдяват с функциониращи репродуктивни системи.

Внезапно тя усети, че агонията й не е така фокусирана.

— Не искам обезболяващи, Грьолие.

— Болка без временно облекчение е като музика без паузи — отвърна той. — Доверете се на моята преценка в тази област, както сте го правили винаги в миналото.

— Вярвам ти, Грьолие — заяви неохотно тя.

— Искрено ли, мадам?

— Да. Искрено. Ти винаги си ми бил любимец. Цениш това, нали?

— Чака ме работа, мадам. Просто я върша до границата на възможностите си.

Кралицата пусна черепа в скута си. Със свободната си ръка разроши наподобяващата му бяла четка коса.

— Направо съм изгубена без теб. Особено пък сега.

— Глупости, мадам. Вашата компетентност заплашва с всеки изминал ден да засенчи моята.

Това беше повече от автоматично ласкателство: макар Грьолие да бе превърнал изучаването на болката в дело на живота си, Жасмина го догонваше бързо. Тя знаеше невероятно много за физиологията на болката. Беше запозната с ноцицепцията[1], знаеше каква е разликата между фино стимулирана и грубо стимулирана болка, беше наясно какво представлява пресинаптичният блокаж. Знаеше също така кое предизвиква отделянето на простагландини[2] в тялото й.

Но кралицата познаваше болката и от друг ъгъл, който щеше да остане неизвестен за Грьолие. Той обичаше да причинява болка, затова не я познаваше отвътре, от привилегированата гледна точка на този, който беше от другата страна, страната на получателя. Колкото и подробни да бяха теоретичните му знания по темата, тя щеше да има винаги предимството на практика пред него.

Като повечето хора от своята ера Грьолие можеше само да си представя непоносимата агония от дребния дискомфорт, който предизвикваше откъсването на кожичка край нокътя например, и да я екстраполира хилядократно.

Нямаше представа какво представлява всъщност тази болка.