Пропастта на опрощението

През повечето време въпросният трети сектор не правеше нищо: съществуваше единствено, за да изследва аномалиите, които му изпращаха по-глупавите сектори. Пробуден по този начин, той изследва досието с целия интерес, който му позволяваше да изпитва неговото съзнание. По машинните стандарти той също се намираше под интелекта на гама нивото, но вършеше работата си вече от толкова време, че бе натрупал огромен евристичен опит. За третия сектор беше обидно ясно, че повече от половината изпратени му събития в никакъв случай не заслужаваха неговото внимание, но останалите случаи бяха по-интересни и той се зае с тях. Две трети от тези аномалии бяха повтарящи се нарушители: доказателство за системи с реални, но преходни недостатъци. Нито една от тях обаче не беше в критичните области на корабните функции, затова можеха да ги оставят и да не се занимават с тях, докато не станат по-сериозни.

Една трета от интересните случаи бяха нови. Може би деветдесет процента от тях бяха от проблемите, които можеха да се очакват от време на време, поне такъв бе изводът, който се налагаше от познанията на сектора за различните участващи хардуерни компоненти и софтуерни елементи. Само една шепа от тях евентуално бяха в жизненоважни области и, слава Богу, всички те можеха да бъдат оправени с рутинни методи. Почти без да премигне, секторът разпрати инструкции към съответните части на кораба, които отговаряха за поддръжката на неговата инфраструктура.

В различни точки на кораба слуги, натоварени с различни задачи, предимно поправка и разнасяне на товари, получиха нареждания за изпълняването на нови задължения. За осъществяването на някои от тях вероятно щяха да им бъдат необходими седмици, но рано или късно щяха да приключат.

Оставаше съвсем малка част от възможни грешки, които биха могли да предизвикат притеснения. Те бяха по-трудни за обяснение и не ставаше веднага ясно как да се нареди на слугите да се справят с тях. Секторът не се разтревожи ненужно, защото подобни малки неприятности обикновено се оказваха доброкачествени. Но засега нямаше друг избор, освен да изпрати озадачаващите изключения на още по-висш сектор на корабната автоматика.

И така аномалията се придвижи още три сектора по-нагоре, за да бъде изследвана от все по-интелигентни системи.

Когато пакетът достигна до финалния сектор, в него бе останало само едно събитие: първоначалната преходна сензорна аномалия, която бе продължила съвсем малко повече от половин секунда. Никой от по-нисшестоящите сектори не беше в състояние да я обясни с помощта на обичайните статистически модели и правила за изнамиране.

Някое събитие достигаше толкова високо в системата само един-два пъти на минута.

Сега в работата за първи път вземаше участие нещо с реален интелект. Субперсоната от гама ниво, която отговаряше за разследването на изключенията от шести сектор, беше част от последната защитна линия между кибернетиката и корабния екипаж от плът и кръв. Именно тя изпълняваше трудната задача да определя дали дадена грешка заслужава вниманието на управляващите я хора. С годините се беше научила да не обявява тревога прекалено често, в противен случай собствениците й можеха да решат, че се нуждае от обновяване. Затова субперсоната прекара в агония дълги секунди, докато измисли какво да прави.

Най-накрая реши, че тази аномалия е една от най-странните, на която се е натъквала. Обстойният оглед на всички логични пътеки в сензорната система така и не обясни как е могло да се случи нещо толкова необичайно.

За да изпълнява ефикасно работата си, субперсоната трябваше да има абстрактно разбиране за реалния свят. Не нещо прекалено сложно, но достатъчно, за да преценява разумно на кои видове външни феномени е вероятно да се натъкнат сензорите и на кои е дотолкова невероятно, че могат да бъдат интерпретирани като халюцинация, възникнала в по-късен етап от преработката на фактите. Тя трябваше да разбира, че „Гностично възкачване” е физически обект, който се намираше някъде в пространството. Трябваше да разбира също така, че събитията, записани от сензорната мрежа на кораба, са причинени от обекти и кванти, които са в това пространство: песъчинки, магнитни полета, радарно ехо от близкостоящи тела и от радиацията от по-отдалечени феномени — планети, звезди, галактики, квазари, сигнали на космическия фон. За целта беше необходимо да е в състояние точно да преценява как би трябвало да се държи завърналата се от всички тези обекти информация. Никой никога не беше давал на субперсоната тези правила. Тя ги беше формулирала сама с течение на времето, въвеждайки нужните корекции, когато натрупваше повече факти. Беше наистина безкрайна работа, но на този напреднал стадий на играта тя смяташе, че се справя наистина впечатляващо.