Пропастта на опрощението

Тя дава друга заповед на пеперудите. Бялата броня се разпръсква, механичните насекоми се струпват във вид на облак над главата й. Те не се отдалечават, но я оставят гола върху вълнолома.

Рискува да хвърли поглед назад към своя покровител. Вижда силуета му на фона на млечнобялото небе, подпрял детинската си форма на бастун. Гледа някъде встрани, поклащайки нетърпеливо глава. Много му се иска да тръгнат и тя не го вини за това желание.

Сяда на края на вълнолома. Водата се вълнува в очакване около нея. Вътре се движат разни неща: форми и призрачни контури. Ще поплува малко и ще тръгне, когато е готова. Ако покровителят й вече си е заминал — тя не смята, че това е твърде вероятно, но не е невъзможно, — ще трябва да промени плановете си.

Тя се плъзга в морето, в блестящата зелена памет на Арарат.