Пропастта на опрощението

— Тя наистина прави някои необичайни твърдения — съгласи се Клавейн, — но това само по себе си не би трябвало да ни изненадва, особено като имаме предвид нещата, които ни се случиха, след като напуснахме Йелоустоун. Живеем в необикновени времена. Обстоятелствата около нейното пристигане са малко изненадващи.

— Не става дума само за твърденията — отвърна Халат. — А и за самата Хури. Тя е била заместничката на Иля Вольова. Това надали е най-добрата препоръка, ако питате мен.

Клавейн вдигна ръка.

— Вольова може да е навредила на твоята планета, но според мен изкупи греховете си с последното, което направи.

— Тя може и да си мисли така — настоя Харат, — но дарът на изкуплението е по-скоро за тези, срещу които е прегрешението, отколкото за грешника. Според мен тя си остава военнопрестъпник, а Ана Хури е неин съучастник.

— Това е твоето мнение — съгласи се Клавейн, — но според законите, в съответствие с които всички се съгласихме да живеем по време на евакуацията, нито Вольова, нито Хури трябва да бъдат държани отговорни за някакви престъпления. Единствената ми грижа в момента са показанията на Хури и дали да действаме в съответствие с тях.

— Един момент — намеси се Хури, когато Клавейн седна. — Може би пропускам нещо, но не трябва ли още някой да участва в тази малка организацийка?

— Кого имаш предвид? — попита Скорпион.

— Кораба, разбира се. Този, в който по една случайност седим.

Скорпион почеса нагънатата кожа между челото и обърнатия си нагоре нос зурла.

— Нещо не разбирам.

— Капитан Браниган доведе всички ви дотук, нали? — възкликна Хури. — Това не му ли дава право на място край тази маса?

— Може би не си обърнала внимание — обади се Полин Сухой. — Това не е вече кораб. Това е местна забележителност.

— Права си да питаш за Капитана — намеси се Антоанет Бакс и дълбокият й глас незабавно привлече вниманието. — Опитваме да установим някакъв диалог с него почти от приземяването на “Безкрая”. — Отрупаните й с пръстени пръсти бяха скръстени върху масата, ноктите й бяха лакирани в ярко химическо зелено. — Той обаче не желае да говори.

— Тогава значи Капитанът е мъртъв? — промълви Хури.

— Не… — отговори Бакс, като се огледа внимателно. — Той все още се проявява от време на време.

Полин Сухой се обърна отново към Ана.

— Може ли да попитам още нещо? В показанията си твърдите, че Рьомонтоар и неговите съюзници — нашите съюзници — са осъществили важни пробиви в много области. Двигатели, които не могат да бъдат открити с никаква апаратура, кораби, които не могат да бъдат видени, оръжия, прекосяващи пространство-времето… впечатляващ списък. — Слабият, уплашен глас на Сухой винаги създаваше впечатление, че притежателката му всеки момент ще избухне в смях. — Още по-впечатляващ, като се има предвид за колко ограничено време сте направили всички тези открития.

— Това не са открития — обясни Хури. — Прочети резюмето. Ора ни даде ключовете, за да направим тези неща, това е всичко. Ние не сме откривали нищо.

— Нека поговорим за Ора — намеси се Скорпион. — Всъщност нека се върнем в самото начало, когато нашите две сили се разделиха около Делта Павонис. “Зодиакална светлина” пострада сериозно, това го знаем всички. Поправката обаче не би трябвало да отнеме повече от две-три години на авторемонтните му системи, стига да се захранват с достатъчно суровини. Ние обаче чакаме тук вече двайсет и три години. Какво ви забави толкова?

— Поправката продължи повече, отколкото очаквахме — обясни Хури. — Беше трудно да си доставяме суровини, когато инхибиторите контролираха толкова голяма част от системата.

— Но определено не и цели двайсет години — каза Скорпион.

— Не, но след като прекарахме там няколко години, стана ясно, че не сме изправени пред непосредствена опасност от преследване от инхибиторите, ако се намираме в близост до Хадес, преобразуваната неутронна звезда. Това означаваше, че разполагаме с повече време за нейното изучаване. В началото се страхувахме, но инхибиторите неизменно стояха далеч от нея, сякаш нещо там не им допадаше. Всъщност с Торн вече се бяхме досетили за това.

— Разкажи ни малко повече за Торн — предложи меко Клавейн.

Всички усетиха промяната в гласа й.

— Торн беше лидерът на съпротивата, човекът, затруднявал живота на представителите на режима до появата на инхибиторите.

— Вие с Вольова завързахте някакви взаимоотношения с него, нали? — попита старецът.

— Торн беше нашият начин да накараме хората да приемат помощта ни да ги евакуираме. Поради това се наложи да общувам доста с него. В крайна сметка двамата се опознахме добре.

Тук Ана замълча.

— Спокойно, не е нужно да бързаш заникъде — насърчи я Клавейн с мекота, каквато Скорпион не беше чувал в гласа му напоследък.

— Веднъж глупавото любопитство привлече двама ни с Торн прекалено близо до инхибиторите. Те ни заобиколиха и дори започнаха да пъхат сондите си в главите ни, пиейки нашите спомени. И тогава нещо — някаква същност — се намеси и ни спаси. Каквото и да беше, изглежда, се намираше някъде около Хадес. Нищо чудно да беше дори удължение на самия Хадес, друг вид сонда.