Пропастта на опрощението

— Мислех, че политиката е никой да не бъде изпращан сам под ниво шестстотин.

— Така е.

— Какво тогава правеше там самичък?

— Ако се придържахме към правилата, корабът щеше да се наводни само след около седмица.

— Ясно.

Постара се гласът му да прозвучи изненадано, но чуваше същата история десетина пъти всяка седмица, из цялата колония. Всеки мислеше, че единствено неговият екип работи до изнемога. Колективно цялата колония залиташе от една трудно овладяна криза към друга. Но само Скорпион и шепа от неговите помощници го знаеха.

— Ние не си губим времето с работнически книжки — реши да изясни Полфри, сякаш това трябваше да е следващата мисъл на неговия събеседник.

— Защо не ми разкажеш за привидението? И така, беше слязъл да видиш сгорещената помпа. Какво се случи?

— С ъгълчето на окото си забелязах някакво движение. В началото не можах да разбера какво е — там долу е тъмно, а осветлението ни не работи толкова добре, както би трябвало. Човек си въобразява много неща, така че не си изкарва акъла веднага, когато помисли, че е видял нещо. Но когато насочих светлината натам и се вгледах както трябва, се уверих, че наистина има нещо. — Опиши го.

— Приличаше на машина. Железария. Стари механизми за помпи, стари части от слуги. Жици. Кабели. Неща, които може би лежат там от двайсет години.

— Видял си някакви машинни части и си решил, че е привидение?

— Не беше само машинария — отвърна отбранително Полфри. — Всичко беше организирано, събрано, свързано в нещо по-голямо. С човешка форма. Просто стоеше там и ме наблюдаваше.

— Чу ли приближаването му?

— Не. Както казах, това бе само старо желязо. Може би си беше стояло там през цялото време, очаквайки да го забележа.

— И когато го забеляза… какво се случи тогава?

— То ме погледна. Главата — беше съставена от стотици дребни частици — се раздвижи, сякаш ме поздравяваше. И видях нещо в лицето, нещо подобно на изражение. Не беше просто машина. Там имаше ум. Определена цел. — И додаде, макар да не беше нужно: — Тази работа изобщо не ми се понрави.

Скорпион барабанеше с върховете на пръстите си по облегалката на стола.

— Ако тази информация ще ти помогне, видял си привидение от трети тип. Тип едно е локализирана промяна в атмосферните условия на кораба: необяснимо движение на въздуха или падане на температурата. Те са най-разпространените и за тях се докладва почти всекидневно. Вероятно само една част имат нещо общо с Капитана.

— Няма човек, на който да не му се е случвало да се натъкне на някое от тях — каза Полфри.

— Втори тип е малко по-рядък. Дефинираме го като разпознаваем говорен звук — дума, част от изречение или дори цяло твърдение. Отново има елемент на несигурност. Ако си уплашен и чуеш воя на вятъра, лесно е да си въобразиш някоя и друга дума.

— Не беше такова.

— Не, очевидно не. Което ни отвежда до проява от трети тип: физическо присъствие, преходно или не, което се проявява или чрез локална физическа промяна на корабната тъкан — поява на лице в стената например, — или посредством съвместна изява на някакъв механизъм или група механизми. По всички личи, че си видял именно такова нещо.

— Звучи много успокояващо.

— Би трябвало. Мога да ти кажа също, че въпреки слуховете за противното, никой никога не е пострадал от срещата с привидение и че много малко работници са виждали трети тип повече от веднъж.

— Това все пак няма да ме накара да сляза отново долу.

— Аз и не искам това от теб. Ще ти бъде дадена някаква друга задача на по-високите нива на кораба или на сушата.

— Колкото по-скоро изляза от този кораб, толкова по-добре.

— Добре. В такъв случай въпросът е уреден.

Скорпион понечи да стане — столът му одраска пода.

— Това ли е? — попита Полфри.

— Ти ми каза всичко, което е нужно да знам.

Полфри бъркаше в пепелника с изгасналата угарка на последната си цигара.

— Виждам призрак и един от хората с най-голяма власт в колонията идва да ме разпита за случилото се?

Скорпион сви рамене.

— По една случайност бях в района и реших, че ще оцениш проявата ми на интерес към станалото.

Мъжът го гледаше с критично изражение, което Скорпион рядко бе виждал в прасетата.

— Става нещо, нали?

— Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.

— Нямаше да разпитваш някой от обслужването на трюма, ако долу не ставаше нещо.

— Запомни го от мен — долу вечно става нещо.

— Но сега сигурно става дума за нещо повече от обикновеното. — Полфри му се усмихна така, както се усмихват тези, които смятат, че знаят нещо, което бихте предпочели да не знаят, или когато си мислят, че са открили нещо, което не би трябвало да открият. — Аз слушам. Чувам за всички други привидения, не само появилите се по време на моята смяна.

— И заключението ти е?

— Зачестяват. Не само през последния ден, а през последните седмици или месеци. Знаех, че е въпрос единствено на време преди и аз да видя някое.

— Много интересен анализ.

— Така, както го виждам аз, напоследък Капитанът като че ли не може да си намери място. Но какво ли пък знам аз? Аз съм просто един трюмен механик.

— Точно така — каза Скорпион.