Пропастта на опрощението

Антоанет Бакс беше омъжена. Съпругът й Зейвиър Лиу беше малко по-възрастен от нея, а черната му коса, вече прошарена със сребърни нишки, бе вързана на тила на скромна опашка. Имаше малка, почти козя брадичка и два пръста по-малко на дясната ръка в резултат на индустриална злополука, станала на доковете петнайсетина години преди намесването им в събитията. Лиу беше истински гений с всичко механично, особено когато ставаше дума за кибернетични системи. Скорпион винаги се беше разбирал добре със Зейвиър. Той бе сред малкото хора, които наистина не виждаха прасе, когато разговаряха с него, а само друга душа със склонност към механиката, с която можеше наистина да си поговори. Зейвиър отговаряше за централния запас от машини, контролирайки ограничените и намаляващи резерви на колонията от функциониращи слуги-роботи, автомобили, летателни апарати, помпи, оръжие и совалки: технически това беше чиновническа работа, но когато и да му се обадеше, Скорпион го заварваше със запретнати ръкави. И в девет от всеки десет случая със знанието и таланта си Лиу успяваше да помогне и да ги измъкне от затруднение.

До Блъд седеше Полин Сухой, бледа, призрачна фигура, която изглеждаше или преследвана от нещо невидимо за другите, или пък самата тя бе призрак. Ръцете и гласът й трепереха постоянно, а епизодите й на преходно умопомрачение бяха всеизвестен факт. Преди години, под патронажа на един от най-тайнствените индивиди в Казъм Сити тя бе работила по проект за местно изменение на квантовия вакуум. Беше станал инцидент и вследствие на страховитите възможности, които предполага един квантово-вакуумен преход, Сухой бе видяла нещо страшно, нещо, от което за малко не си беше изгубила разсъдъка. Дори сега почти не беше в състояние да говори за случилото се. Казваха, че прекарвала времето си, като шиела шарки по килими.

Следващият беше Орка Круз, една от старите съдружнички на Скорпион от дните му в Мълч, едноока, но все така с остър като бръснач ум. Тя беше най-трудният човек сред хората, които познаваше, включително и Клавейн. Двама от някогашните съперници на Скорпион бяха допуснали грешката да подценят Орка Круз. Следващия път, когато Скорпион чу за тях, беше за погребението им. И днес, както обикновено, тя беше облечена в черни кожени дрехи, а любимото й оръжие бе поставено на масата пред нея и тя барабанеше с алените си нокти по богато орнаментираното му дуло. Скорпион смяташе, че този жест е по-скоро недодялан, но никога не беше подбирал съдружниците си според тяхната изисканост.

В помещението имаше още дванайсетима високопоставени членове на колонията, трима от които плувци от секцията за контакт с джъглърите. Телата им бяха гладки като на видри, нашарени от слаби зелени индикации за биологична намеса. Всички бяха с туники без ръкави, подчертаващи широчината на раменете и впечатляващо развитите им мускули. Изключително сложният рисунък на татуировката им обозначаваше някаква неразгадаема йерархия, имаща смисъл само за други плувци. Скорпион не ги обичаше особено. Те не само имаха достъп до един блестящ свят, който той самият, като прасе, никога нямаше да познае. Те се държаха надменно и пренебрежително към всички, включително към останалите хора. Не можеше обаче да се отрече, че бяха полезни и в известен смисъл имаха право да се държат така. Бяха виждали места и неща, които никой друг никога нямаше да види. Тъй като бяха ценни за колонията, налагаше се да ги търпят и толерират.

Останалите деветима високопоставени членове на колонията бяха по-възрастни от плувците. Всички те бяха напуснали Ризургам като зрели индивиди. Тези длъжности се заемаха от различни лица, които се сменяха във времето, но Скорпион си бе поставил за цел да ги познава всички, с интимната слабост към подробности относно личността им, която пазеше единствено за близките приятели и кръвните си врагове. Знаеше, че това достойно за уредник на музей познаване на факти около личността, е една от силните му страни, компенсация за неспособността му да мисли в перспектива.

Затова го смущаваше силно мисълта, че в помещението има човек, за когото не знае почти нищо. Ана Хури седеше срещу него, придружена от доктор Валенсин. Скорпион нямаше власт над нея, нямаше представа кои са слабостите й. Тази липса на информация го смущаваше като липсващ зъб.

Клавейн се изправи, помагайки си с ръце.

— Не смятам да говоря много. Всичко, което видях до този момент, показва, че Скорпион се е справил блестящо с управлението през моето отсъствие. Нямам намерение да заемам неговото място като ръководител, но ще ви предложа помощта, която съм в състояние да окажа в настоящата криза. Вярвам, че всички сте имали време да прочетете резюмето, което направихме със Скорпион въз основа показанията на Хури?

— Прочетохме ги — обади се един от бившите колонисти — брадат, пълен мъж на име Халат. — Съвсем друг въпрос е дали ще вземем на сериозно някое от тях.