Пропастта на опрощението

Скорпион потупа резюмето пред себе си.

— Ти докладва за контакт с човешко съзнание.

— Беше Дан Силвест — отвърна тя, — същото себично копеле, което сложи началото на всичко това. Знаем, че е открил път към матрицата Хадес преди доста години, използвайки същия маршрут, по който са се движели амарантинците, за да избягат от инхибиторите.

— И мислиш, че Силвест — или онова, в което се е превърнал — се е намесил, за да спаси теб и Торн? — поинтересува се Клавейн.

— Знам, че е така. Когато неговото съзнание докосна моето, в мен избухна… да го наречем разкаяние. Сякаш най-сетне си бе дал сметка какъв неудачник е бил и какво зло е сторил в името на любопитството. Все едно бях готова, по някакъв незначителен начин, да започна да поправям извършеното.

Клавейн се усмихна.

— По-добре късно, отколкото никога.

— Той обаче не можеше да прави чудеса — продължи Ана. — Пратеникът, който Хадес изпрати до Рок, за да ни помогне, беше достатъчен, за да сплаши машините на инхибиторите, но успя единствено да ги затрудни, колкото да ни даде възможност да се върнем при Иля. Но това поне беше знак, че ако искаме да направим нещо във връзка с инхибиторите, трябва да потърсим помощ в Хадес. Някои от нас трябваше да се върнат вътре в него.

— И ти беше сред тях? — попита Клавейн.

— Да. Направих го по същия начин като преди, защото знаех, че действа. Не като Силвест — през предната врата в обикалящото около Хадес нещо, а чрез падане към звездата. С други думи — като умреш. Оставих се да бъда разкъсана от гравитационното поле на Хадес и после събрана отново вътре в него. Не си спомням нищо от това и съм благодарна, че е така.

Скорпион виждаше ясно, че дори Хури няма почти никаква представа какво всъщност се е случило с нея при влизането й в Хадес. От предишния й разказ за случилото се ставаше очевидно, че според нея вътре в звездата бяха възстановили физическото й тяло и го бяха запазили в миниатюрен, потрепващ мехур от плоско пространство-време, за да не пострада от убийственото гравитационно поле на неутронната звезда. Може би случаят действително беше такъв. Но беше напълно възможно и това да е фантастична измислица, създадена за нея от нейните домакини, бивши човешки същества. Единственото, което в крайна сметка имаше значение, бе, че съществува начин да се общува със съществата в матрицата Хадес, и може би, дори още по-важно — начин за връщане обратно в реалния свят.

В главата на Скорпион се въртяха подобни мисли, когато личното му средство за комуникация иззвъня дискретно. Той се изправи до масата и Хури прекрати монолога си.

Раздразнен от прекъсването, Скорпион вдигна апарата пред лицето си и произнесе:

— Надявам се, че позвъняването е наистина основателно.

Гласът, който прозвуча от другата страна, беше далечен и тънък.

Позна, че е на часовия от “Оръжие на сигурността”, който ги беше посрещнал при кацането.

— Реших, че ще искате да знаете за това, сър.

— Давай по-бързо.

— Докладвано е за привидение трети тип на пет осемдесет и седем. Най-високият от почти шест месеца.

Сякаш имаше нужда да му го казва.

— Кой го е видял?

— Полфри, работник по поддръжката на трюма.

Скорпион понижи глас и притисна микрофончето на слушалките още по-близо до устата си, за да не го чуе никой.

— Какво е видял Полфри?

— Обичайното, сър: не много, но достатъчно, за да ни бъде доста трудно да го накараме да слезе толкова дълбоко отново.

— Разпитай го, запиши всичко, което каже, дай му да разбере, че не трябва да говори с никого за това. Ясно?

— Да, сър.

— После му намери друга работа. — Скорпион направи пауза, обмисляйки намръщено последствията от това. — Всъщност аз също бих искал да поговоря с него. Не го оставяй да напуска кораба.

Без да чака отговор, той прекъсна връзката, върна слушалките обратно в апаратчето и се върна до масата. Седна и даде знак на Хури да продължи разказа си.

— За какво беше това? — попита тя.

— Нищо, за което трябва да се притесняваш.

— Но аз се притеснявам.

Прасето усети остра болка между очите. Напоследък често получаваше главоболие, а ден като този определено не помагаше.

— Някой докладвал за привидение — отвърна той, — една от дребните прояви на Капитана, за които спомена Антоанет. Не означава нищо.

— Така ли? Аз се появявам, той се появява, а ти мислиш, че не означава нищо? — Хури поклати глава. — Аз знам какво означава, дори вие да не знаете. Капитанът разбира, че тук долу става нещо сериозно.

Болката между очите му се разшири малко. Скорпион стисна с палеца и показалеца си кожата между зурлата и челото си.

— Разкажи ни за Силвест — произнесе с преувеличено търпение той.

Ана въздъхна, но направи, каквото я помоли.

— В звездата имаше нещо като комитет за посрещането ни, съставен от Силвест и неговата съпруга, точно такива, каквито ги бях видяла последния път. Дори стаята изглеждаше същата — научен кабинет, пълен със стари кости и апаратура. Но усещането беше друго. Сякаш участвах в някаква светска игра, но бях единствената непосветена в нейните тайни. Вече не говорех със Силвест, ако изобщо някога бях говорила с него.

— Някакъв шарлатанин? — обади се Клавейн.