Читаем Пропастта на опрощението полностью

— Очаквах момичето да се появи. Внимавах за сигнали. Те ме доведоха тук, в този керван.

— Но тя е само едно момиче.

— Жана д’Арк е била само едно момиче. А е предизвикала ужасна бъркотия. — Залепи лейкопласт на ръката на квестора, после пъхна пълната спринцовка в специално отделение на куфарчето. Кръвта започна да се прецежда, когато един механичен пистон натисна надолу буталото на спринцовката. Куфарчето започна да си тананика и да пухти.

— Ако искате да го видите… — предложи квесторът.

— Не, не искам да го виждам. Поне не още. Искам обаче ти да не го изпускаш от поглед, докато стигнете Пътя. То не трябва да се върне с Крозе. Твоята задача е да се погрижиш да остане в кервана.

Квесторът оправи ръкава си.

— Ще се постарая.

— Това не е достатъчно, нужно е нещо повече от старание. — Все така с куфарчето в скута си, той се присегна и вдигна Ментово бонбонче, държейки вдървеното създание в юмрука на скафандъра си. С другата ръка хвана един от предните му крайници и го отскубна. Съществото се замята лудо и изсвири пронизително. — О, виж какво направих.

— Не — промълви квесторът, замръзнал шокирано на мястото си.

Грьолие върна измъченото същество на масата и пусна откъснатия му крайник на пода.

— Това е само един крайник. Има още много такива там, откъдето е взет.

Опашката на Ментово бонбонче се гърчеше в агония, като ту се навиваше, ту се развиваше.

— А сега нека да поговорим по същество — додаде той. Бръкна в някакъв джоб на скафандъра си и измъкна оттам метална тубичка. Побутна я към другия край на масата. — Момичето е проблем — заяви Грьолие. — Има потенциала да бъде от полза на първо свещеника, макар той още да не го знае.

Квесторът опитваше да говори нормално.

— Значи познавате първосвещеника?

— Горе-долу.

— И знаете дали е жив, искам да кажа?

— Жив е. Просто не излиза много често от Клоктауър. — Грьолие погледна отново към Ментово бонбонче. — Задаваш много въпроси за управител на керван, а?

— Съжалявам.

— Отвори тубичката.

Квесторът се подчини. Вътре имаше две парчета стегнато навита хартия. Измъкна ги внимателно и ги разви върху масата. Едното беше писмо. Другото съдържаше поредица загадъчни обозначения.

— Нямам представа какво би трябвало да правя с това.

— Няма проблем, аз ще ти кажа. Писмото държиш тук. Обозначенията, в това число и тубичката, даваш на един човек на име Пьотр.

— Не познавам човек на име Пьотр.

— Би трябвало. Той е поклонник, вече е в твоя керван. Малко откъм нестабилната страна.

— Нестабилната ли?

Без да обръща внимание на въпроса му, Грьолие потупа куфарчето, което продължаваше да си тананика и да гъргори, сякаш изпробвайки кръвта на квестора.

— Повечето циркулиращи щамове вируси не са особено опасни. Те предизвикват религиозни чувства или видения, но не влияят директно върху самоосъзнаването на приемника. Това, което има Пьотр, е различно. Наричаме го DEUS-X. Рядка мутация на първоначалния индоктринален вирус, която опитваме да държим под контрол. Поставя човек в центъра на неговия личен космос. Той не го осъзнава винаги, но вирусът пренастройва усещането му за реалността така, че той се превръща в свой Бог. Привлечен е от Пътя, към една или друга от църквите, но винаги е в конфликт с конвенционалната доктрина. Той ще скача от една секта в друга, чувствайки се винаги на ръба на просветлението. Изборът, който прави, ще става все по-екстремен, ще го кара да проявява по все по-странни начини благоговението си към Халдора, като Наблюдателите.

Квесторът не беше чувал никога за DEUS-X, но описаният от Грьолие религиозен тип му беше добре познат. Неговите представители бяха обикновено млади мъже, обикновено много сериозни и без всякакво чувство за хумор. В мозъците им вече имаше нещо, за което вирусът да се залови.

— И какво общо има той с момичето?

— Все още нищо. Искам просто този лист и тази тубичка да стигнат до Пьотр. Те ще означават за него каквото трябва, въпреки че никога не е виждал тези обозначения, написани точно така. За него това ще бъде като откриване на богато илюстровани писания, докато досега е разполагал единствено с някакви драсканици върху камък.

Квесторът се взря отново в листа. Сега, като се вгледа в него по-внимателно, му се стори, че е виждал тези знаци и преди.

— Липсващото изчезване? — попита той. — Мислех, че са само бабини деветини.

— Няма значение дали са бабини деветини, или не. Това е едно от крайните вярвания, с които Пьотр вече е влизал в контакт. Той ще го разпознае и то ще го стимулира да действа. — Грьолие изучаваше събеседника си много внимателно, сякаш преценявайки доколко може да се разчита на него. — Уредил съм шпионин сред Наблюдателите. Той ще спомене на Пьотр нещо за момиче, тръгнало на Кръстоносен поход, нещо вече предсказано. Момиче, родено върху лед, предназначено да промени света.

— Рашмика?

Грьолие изобрази с ръката си пистолет, насочи го към квестора и щракна с пръсти.

— От теб се иска само да ги събереш. Дай й възможност да посети Наблюдателите, а Пьотр ще се погрижи за останалото. Той няма да устои и да подмине знанието, което е придобил.

Квесторът се намръщи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика