Пропастта на опрощението

Керванът се състоеше от петдесетина машини, простиращи се почти четвърт километър. Те се движеха в две близо разположени успоредни колони, като дистанцията помежду им бе не повече от един-два метра. Според Рашмика нямаше две еднакви, макар в няколко случая да се виждаше, че е възможно превозните средства да са били идентични в началото, преди собствениците им да са започнали да махат едни части и да добавят други и изобщо да се отнасят не особено мило с тях. Горната им част представляваше безредие от стърчащи добавки, закрепени със скеле от подпори. Навсякъде, където беше възможно, със спрей бяха изрисувани еклектични символи, често в сложни поредици, които издаваха преминаването на хората от една църква към друга. Върху покривите на много от машините в кервана бяха закрепени огромни повърхности с бляскави вентили, наклонени под абсолютно един и същ ъгъл. От стотиците отвори излизаше пара.

Повечето от тях се движеха на високи като къщи, шест или осем колела. Няколко други бяха с тежки вериги или комплект от ритмично движещи се крака. Две от превозните средства използваха същия тип ритмично движение като при каране на ски както айсджамъра на Крозе. Едно се придвижваше като шейна, благодарение на изтласкващите вълни на сегментираното си механично тяло. Но въпреки цялото това разнообразие всички машини успяваха да поддържат еднакво темпо. Целият ансамбъл се движеше с такава координирана точност, че процепите между двете колони бяха свързани с тунели и мостчета. Те скърцаха и се огъваха, когато в разстоянието се появеше разлика, равняваща се на част от метъра, но тя никога не ставаше толкова голяма, че да причини счупването им.

Крозе управляваше айсджамъра покрай кервана, върху онова, което бе останало от пътя. Буботещите машини се извисяваха над малкото превозно средство. Рашмика наблюдаваше поставените върху контролното табло длани на Крозе с известно безпокойство. Беше достатъчно само едно неволно потрепване на китката, моментно невнимание, за да се озоват под онези колела. Но Крозе изглеждаше достатъчно спокоен, сякаш бе правил същото това нещо вече стотици пъти.

— Какво търсиш? — попита момичето.

— Кралската машина — отвърна тихо той. — Рецепцията, мястото, където се прави бизнес. Обикновено се намира някъде в началото. Но този керван е доста дълъг. Не съм виждал такъв от години.

— Впечатлена съм — призна Рашмика, загледана нагоре към движещата се, подобна на сграда машина, която се издигаше над малкия джамър.

— Е, не се впечатлявай прекалено — рече Крозе. — Катедралата, истинската катедрала, е много по-голяма от това. Движат се по-бавно, но пък не спират. Не могат, не е лесно. То е като да спреш ледник. В близост до някоя от тези майки дори аз се поизнервям. Нямаше да бъде и наполовина толкова лошо, ако не се движеха…

— Ето го кралят — обади се Линкс и посочи към първата колона. — От другата страна, скъпи. Ще трябва да заобиколиш.

— По дяволите! Ето това е, което наистина не обичам.

— Заложи на безопасността и се приближи отзад.

— Не. — Крозе оголи страховито зъбите си. — Ще докажа, че имам разни мъжки атрибути.

Рашмика усети как седалката се заби в гръбнака й, когато Крозе даде пълна газ на айсджамъра. Колоната се плъзгаше край тях, докато задминаваха колите една подир друга. Движеха се по-бързо, но не много по-бързо. Рашмика беше очаквала, че керванът се движи безшумно като повечето неща на Хела. Не можеше точно да го чуе, но го усещаше — грохот под нивото на доловимите звуци, хор от инфразвукови компоненти, който достигаше до нея през леда, през ските, през сложната система от ресори на айсджамъра. Непрестанният тътен на колелата напомняше нетърпеливо потропване на милиони обути крака. Стоварването на всеки трак на гъсениците в леда се чуваше като глухо бумтене. Към това се прибавяше драскането на подобните на кирки механични крака, предназначени да осигуряват някаква тяга, въпреки че земята беше замръзнала. Чуваше се ниското, стенещо стържене на сегментираната машина, както и още десетина други шумове, които не успяваше да изолира. Зад всичко това, като поредица от органови звуци, Рашмика чуваше задъханите усилия на двигателите.

Айсджамърът на Крозе вече бе поизпреварил водещата двойка машини и разстоянието, което го делеше в момента от тях, беше около два пъти по-голямо от дължината им. Батарея от прожектори светеше пред кервана и къпеше превозното средство на Крозе в остро синкаво сияние. Рашмика виждаше малки фигурки, които се движеха зад прозорците и дори по върховете на машините, приведени над парапетите. Скафандрите им бяха изрисувани в съответствие с религиозната иконография.