Пропастта на опрощението

Вирусът не помагаше. Беше се надявал, че ще му помогне, но чувствата, които предизвикваше, бяха твърде повърхностни. Когато имаше най-голяма нужда от тяхната помощ, усещаше, че фасадата им е всъщност тънка като хартия. Вирусът гъделичкаше онези части от главния мозък, които предизвикваха чувства като от религиозни преживявания, но това не означаваше, че е в състояние да изключи другите части на ума, които разпознаваха изкуствения произход на въпросните чувства. Той наистина се усещаше в присъствието на нещо свещено, но същевременно знаеше, с пълната яснота на съзнанието, че това се дължи на невроанатомията. Нищо не беше всъщност с него: органовата музика, витражите по небесните прозорци, усещането за близост с нещо огромно, безвременно и безкрайно състрадателно се обясняваха с невронни връзки, със задействане на потенциални, синаптични празнини.

В момента, когато имаше най-голяма нужда, когато желаеше най-силно тази утеха, тя го беше предала. Той беше чисто и просто един безбожник с вкаран в кръвта вирус, чийто въздух свършваше, чието време изтичаше, в свят, на който беше дал име, което скоро щеше да бъде забравено.

— Извинявай, Мор — промълви той. — Всичко оплесках. Направо пратих всичко по дяволите.

Замисли се за нея, толкова далече от него, толкова недостижима… и тогава се сети за майстора на стъкла.

Отдавна не му беше идвало наум за него, но пък и беше минало доста време откакто бе изпитал сам това. Как му беше името? Тролхатан, точно така. Беше го срещнал в микрогравитационно търговско преддверие на Пигмалион — една от луните на Парсифал, около Тау Цети.

Провеждаше се демонстрация по надуване на стъкло. Занаятчията Тролхатан беше дезертирал бивш скайджак с крайници с щепсели за включване към електрическата мрежа и лице, покрито като че ли с консервирана слонска кожа, осеяна с кратери по местата, където причинените от радиационни попадения меланоми бяха отстранени неумело. Тролхатан правеше приказни произведения от стъкло: ефирни като дантела неща, изпълващи цели стаи, някои от които толкова деликатни, че не можеха да издържат дори меката гравитация на една по-голяма луна. Творбите му бяха винаги различни. Имаше триизмерни стъклени планетариуми, които подлагаха окото на стрес с болезненото си изящество. Имаше ята от стъклени птици, хиляди птици, свързани с невъзможно фини връзки между крайчетата на крилете си. Имаше пасажи от хиляди риби, като стъклото на всяка една от тях беше пронизано с най-изтънчени нюанси в жълто и синьо, а перките им с розови краища можеха да разбият и най-закоравялото сърце с деликатната си полупрозрачност. Имаше ескадрони от ангели, схватки между галеони от епохата на бойните платноходи, фантастични сцени от най-големите космически битки. Някои от творенията му бяха почти мъчителни за гледане от страх да не би със самия акт на наблюдението да бъде нарушен тънкият баланс на играта на светлосенките през тях, или пък да не би така да бъде разширена някоя невидима до този момент пукнатинка. Веднъж едно цяло стъклено творение на Тролхатан действително бе експлодирало спонтанно по време на откриването му за публиката, като най-големите парченца не надвишаваха размерите на бръмбар. Никой не беше сигурен дали това всъщност не бе част от замисления ефект.

Всички обаче бяха единодушни, че неговите произведения на изкуството бяха скъпи. Самата им покупка не беше евтина, но транспортът им беше станал повод за много анекдоти. Само изнасянето на едно от тях от Пигмалион можеше да доведе до банкрут скромна демаршистка държава. При умело пакетиране те можеха да издържат на умерено ускорение, но всички опити за пренасяне на творение на Тролхатан между слънчеви системи бяха завършвали с много изпочупено стъкло. Единствените му оцелели творби се намираха все още в системата Тау Цети. Цели семейства се бяха преселили в Парсифал, само за да могат да притежават негови произведения и да се хвалят с тях.

Говореше се, че някъде в междузвездното пространство бавно движещ се автоматично управляван кораб носел стотици от неговите творби, пълзейки към друга система — коя точно зависеше от това с кого разговаряш — с няколко процента от светлинната скорост, в изпълнение на направена преди десетилетия поръчка. Твърдеше се също така, че който измисли как да пресрещне и да ограби този кораб, без да разбие творенията на Тролхатан, ще забогатее повече, отколкото е прилично.

В епохата, когато практически всичко можеше да се произвежда на пренебрежимо ниска цена, ръчно произведените творби с неопровержим произход бяха сред малкото останали “ценни” неща.