Пропастта на опрощението

Двигателят незабавно се включи на пълни обороти. Червена пелена отново препречи гледката му, но този път не изгуби съзнание. Корабът се стараеше да задържи кръвта в главата му, така че Куейч да бъде в съзнание колкото се може по-дълго.

Той видя как пейзажът пада надолу, видя моста над себе си.

Тогава нещо друго ги удари. Корабчето замря, двигателят замлъкна за смразяваща частица от секундата. “Дъщерята” се бореше, за да възвърне мощността си, но нещо — някоя особено важна движеща подсистема — явно бе улучена.

Пейзажът увисна неподвижно под него. После започна отново да се приближава.

Падаше.

Настъпи тъмнина.

Куейч падаше косо към вертикалната стена на пропастта, като ту идваше в съзнание, ту го губеше. Реши, че ще умре, че ще се разбие в лъскавата скала в миг на проблясващо разрушение, но в последния момент, току преди удара, “Дъщерята на чистача” използва последните издихания на двигателя си, за да го омекоти.

Сблъсъкът обаче беше сериозен, макар че корпусът се деформирала, ту — хоризонт, ту пък — плоскост, която го притискаше надолу откъм небето. Куейч изгуби съзнание, дойде на себе си и отново припадна. Виждаше как мостът се променя в далечината. Облаци от лед и чакъл все още се белееха по местата на лавините в скалите, където ракетите му бяха улучили атакуващите часови.

И през цялото време Куейч и подобното му на бижу корабче се търкаляха към дъното на пропастта.

Арарат, 2675 година

Васко последва Клавейн и Скорпион към административния комплекс през лабиринт от помещения и коридори без почти никакво човешко присъствие; ескортираше ги Блъд. Васко очакваше всеки момент да му кажат да се връща: разрешителното му като член на „Оръжие на сигурността” определено не важеше тук. Но въпреки че всяка следваща проверка от силите на сигурността беше по-строга от предишната, присъствието му биваше неизменно приемано. А и кой ли би оспорил избора на гост, направен от Скорпион и Клавейн.

Пристигнаха в карантинната точка дълбоко в комплекса — медицински център с няколко току-що застлани легла. В карантинния център ги очакваше лекарят — човек с жълтеникав тен, на име Валенсин. Носеше огромни очила с ромбоидни стъкла. Редките му черни коси бяха пригладени назад на лъскави вълнички. Имаше малка раздърпана чанта с медицински инструменти. Васко никога досега не беше виждал Валенсин, но той беше най-високопоставеният лекар на планетата, така че бе чувал името му.

— Как се чувстваш, Невил? — попита Валенсин.

— Като човек, останал в историята по-дълго, отколкото е добре дошъл — отвърна Клавейн.

— Никога не си си падал по недвусмислените отговори.

Още докато говореше, той измъкна някакъв сребрист апарат от чантата си и засвятка с него в очите на Клавейн, като премигваше зад специалното съоръжение, което сложи пред своите очи.

— Направихме му медицински преглед, докато летяхме със совалката — намеси се Скорпион. — В достатъчно добра форма е. Не е нужно да се тревожиш да не направи нещо скандално, като например да се строполи мъртъв сред нас.

Лекарят изгаси фенерчето.

— Ами ти, Скорпион? Да не би да имаш планове в скоро време да падаш мъртъв?

— Така ще улесня значително живота ти, нали?

— Мигрени?

— Всъщност току-що имах мигрена.

— Ще те погледна по-късно. Искам да видя дали периферното ти зрение се е влошило по-бързо от предвижданията ми. Подобно тичане не е полезно за прасе на твоите години.

— Много мило от твоя страна да ми го напомняш, особено когато нямам избор по въпроса.

— Винаги съм щастлив да бъда на твоите услуги. — Валенсин засия в усмивка и остави инструментариума си встрани. — Така, сега нека изясня едно-две неща. Когато отворите капсулата, не искам никой да се доближава до намиращия се в нея, преди да го прегледам обстойно. Под “обстойно” имам предвид в ограничената степен, наложена от сегашните условия. Ще търся инфекциозни агенти. Ако открия нещо и преценя, че има дори далечна вероятност от неприятни последствия, всеки, който е бил в контакт с капсулата, може да забрави за завръщане в Първи лагер или мястото, което нарича свой дом. Като казвам “неприятни”, не говоря за изфабрикувани чрез генно инженерство вирусни оръжия. Имам предвид нещо толкова разпространено като грипа. Антивирусните ни програми и без това вече са претоварени до краен предел.

— Ясно — каза Скорпион.

Валенсин ги поведе към огромно помещение с висок сводест таван от метални елементи. Вътре се носеше агресивно стерилна миризма. Беше почти празно, като се изключеше групичката от хора и машини в центъра му. Шестима работници, облечени в бяло, се суетяха около нестабилните купища контролна апаратура.

От тавана на тънка метална жица висеше самата капсула, подобна на оловна топка на махало. Тя имаше черен цвят като от обгаряне и яйцевидна форма, и беше много по-малка от очакванията на Васко: изглеждаше прекалено малка, за да побере човек. Нямаше прозорци, но няколко плоскости бяха огънати и разкриваха светещи дисплеи. Васко видя цифри, потрепващи чертички и хистограми.