Пропастта на опрощението

— Дръж се нормално. Това е просто един вонящ стар отшелник, когото сме намерили да скита наоколо.

Дворът беше пълен с машини с неясен произход. Те бяха наклякали около совалката или се извисяваха като неопределени намеци в тъмните участъци между осветените от прожекторите места. Имаше и превозни средства на колела, нещо като хеликоптери. Младежът различи лъскавите повърхности на други два летателни апарата, паркирани в края на площадката. Не можеше да определи дали бяха в състояние да достигнат орбита или можеха само да летят в атмосферата.

— Колко са действащите совалки? — попита Клавейн.

Скорпион се поколеба, сякаш се чудеше какво може да каже пред Васко.

— Четири — отвърна той.

Старецът измина десетина крачки, преди да каже:

— Бяха пет или шест, преди да замина. Не можем да си позволим да губим совалки, Скорп.

— Правим всичко, което зависи от нас при тези ограничени ресурси. Възможно е някои от тях да летят отново, но не мога да обещая нищо.

Скорпион ги поведе към най-близката от ниските метални постройки в периметъра на купола. Докато се отдалечаваха от совалката, много от потъналите в мрак машини се затътриха към нея, като разтягаха манипулаторите си или размотаваха кабели като пъпна връв след себе си по земята. Начинът, по който се движеха, накара Васко да се сети за ранени морски чудовища, влачещи поразените си пипала по суха земя.

— Ако се наложи да напуснем бързо — обади се Клавейн, — можем ли да го направим? Може ли някой от другите кораби да се използва? Пристигне ли веднъж “Зодиакална светлина”, те ще трябва само да достигнат орбита. Не искам пълен набор от средства, необходими за летене в Космоса, а само осъществяването на няколко пътувания.

— “Зодиакална светлина” разполага със свои совалки — отвърна Скорпион. — Но дори да няма, все още притежаваме единствения кораб, който ни е нужен, за да стигнем орбита.

— По-добре се надявай и се моли никога да не ни се налага да го използваме — рече Клавейн.

— Докато дойде време да използваме совалките, ще сме взели предвид всички евентуални варианти.

— Може да се окаже, че ще ни потрябват още тази вечер. Минавала ли ти е през главата подобна мисъл?

Бяха стигнали до входа към постройките, заобикалящи купола. В този момент в мрака се появи друго прасе, което се движеше с преувеличеното полюшване встрани, характерно за неговия вид. То беше по-ниско и по-набито от Скорпион, колкото и невероятно да изглеждаше подобно нещо. Раменете му бяха толкова масивни и широки, че ръцете му висяха на известно разстояние от двете страни на тялото и се полюшваха като махала, когато вървеше. Изглеждаше способен да разкъса човек с голи ръце.

Прасето се взря във Васко, а на смръщеното му чело се появиха дълбоки бръчки.

— Търсиш ли нещо, хлапе?

— Не, сър — побърза да отвърне младежът.

— Спокойно, Блъд — намеси се Скорпион. — Днес Васко имаше тежък ден. Просто е малко претоварен от всичко. Така ли е, синко?

— Да, сър.

Прасето, наречено Блъд, кимна към Клавейн.

— Хубаво е, че сте отново сред нас, стари друже.

Приближаване към Хела, 2615 година

Куейч беше все още достатъчно близо до Моруина, за да общуват в реално време.

— Няма да ти хареса това, което ще направя — каза той, — но то е за доброто и на двама ни.

Отговорът й достигна до него след пращене от статичното електричество.

— Обеща, че няма да се бавиш.

— И възнамерявам да изпълня обещанието си. Няма да отсъствам дори минута повече, отколкото казах. Това всъщност се отнася повече за теб, отколкото за мен.

— Как така? — учуди се тя.

— Притеснявам се, че на Хела може да има и някои други неща освен моста. Улових метално ехо, което не изчезва. Може би не е нищо — най-вероятно не е нищо — но не мога да рискувам, тъй като има някаква вероятност да е капан. Натъквал съм се на такова нещо и преди и дори само мисълта за него ме изнервя.

— Тогава обръщай.

— Съжалявам, но не мога. Наистина се налага да проверя онзи мост. Ако не се върна с нещо стойностно, Жасмина ще ме схруска за закуска.

Оставяше на Моруина да прецени сама какво щеше да означава това за нея, все още заровена жива в специалния костюм, когато Грьолие е единствената й надежда да се отърве.

— Но не можеш просто така да влезеш в капана — възпротиви се тя.

— Тревожа се повече за теб, честно казано. “Дъщерята” ще се погрижи за мен, но ако предизвикам някаква реакция, може да започне обстрел над всичко, което се вижда оттам, включително на “Доминатрикс”.

— И какво смяташ да правиш тогава?

— Първо мислих, че ще бъде най-добре да се измъкнеш от системата Халдора/ Хела, но ще изхабим прекалено много време и гориво. Имам по-добра идея: ще използваме това, което ни е дадено. Халдора е чудесен дебел щит. Тя просто си седи тук и не прави нищо. Ще я поставя между теб и онова, което се намира на Хела.

Моруина се замисли за няколко секунди върху всичко, което означаваше това. И изведнъж проговори с особена настойчивост в гласа:

— Но това означава…