Пропастта на опрощението

Това нямаше значение. Във всеки случай находката беше от неизмерима величина. Жасмина можеше да контролира достъпа до нея през следващите десетилетия. Това щеше да й върне изгубения през последните няколко десетилетия престиж. Колкото и да беше разочарована от него до този момент, непременно щеше да намери начин да го възнагради за това.

От конзолата на “Дъщерята на чистача” пропя камбанка. За първи път сондиращият радар бе уловил ехо. Там долу имаше нещо метално. Не беше голямо и се намираше в дълбините на цепнатината, много близо до моста.

Куейч настрои радара натам, за да се увери, че ехото е истинско. То не изчезна. Не го беше забелязал досега — несъмнено до този момент се бе намирало извън обсега на сензорите. “Доминатрикс” щеше да го пропусне напълно.

Това не му хареса. Беше убеден, че долу не беше стъпвал човешки крак, а ето че сега улавяше сигнал, характерен за отстранени от употреба вторични суровини.

— Бъди внимателен — каза си той.

При предишна мисия се бе доближил до една по-малка от Хела луна. Нещо в нея го бе привлякло и се запъти натам без необходимата предпазливост. Близо до повърхността й радарът улови ехо, подобно на това — проблясък от нещо долу. Продължи напред, без да обръща внимание на предупрежденията на инстинкта си.

Оказа се, че е прикрит капан. От леда се подаде оръдие на частици и се насочи към кораба. Лъчът му прогори дупки в бронята на кораба и за малко не изпържи Куейч. Успя да се върне, но и корабът, и той самият пострадаха почти фатално. Той се възстанови, корабът беше ремонтиран, но години след това остана нащрек за подобни капани. Хората оставяха след себе си най-различни неща: автоматични часови, поставени в световете преди столетия, за да защитават собствеността или правото им да търсят полезни изкопаеми. Понякога те продължаваха да работят дълго, след като някогашните им собственици се бяха превърнали в прах.

Куейч бе имал късмет: часовоят или каквото беше там бе повреден и лъчът му съвсем не беше така мощен, както преди. Беше се отървал с предупреждение, с напомняне да не предприема нищо. И сега имаше сериозна опасност да повтори същата грешка.

Обмисли възможностите си. Присъствието на метално ехо беше обезсърчаващо, караше го да се съмнява, че мостът е толкова древен и извънземен, колкото се бе надявал. Но нямаше как да разбере, преди да се приближи още, а това означаваше да стигне по-близо и до източника на ехото. Ако се окажеше наистина дебнещ часови, щеше да се изложи на опасност. Но пък “Дъщерята на чистача” беше качествен кораб, подвижен, умен и добре брониран. Преливаше от разум и хитрост. Рефлексите не бяха от особена полза, когато се изправиш срещу релативистично оръжие с лъч от частици, но “Дъщерята” нямаше да изпуска от вниманието си източника на ехото, в случай че нещо се раздвижи, преди да започне стрелбата. В мига, в който видеше каквото и да е, преценено като тревожно, корабът щеше да смени непредсказуемо курса си на движение, за да не даде възможност на оръжието да предвиди позицията му. Той бе запознат съвсем точно с физиологичната поносимост на тялото на Куейч и беше готов, ако се наложи, почти да го убие, за да му помогне в крайна сметка да оцелее. Ако се ядосаше наистина, щеше да използва собствените си микрозащити.

— Добре съм — произнесе на глас Куейч. — Мога да навляза по-дълбоко и пак да се измъкна от тази ситуация.

Трябваше обаче да мисли и за Моруина. “Доминатрикс” беше по-далече, но пък беше по-бавен и не толкова маневрен. Разстоянието до него бе малко множко за лъчево оръжие, но не беше нещо непостижимо. А часовите често разполагаха с набор от различни оръжия, като например ракети-ловци. Не беше изключено да има дори цяла мрежа от свързани помежду си такива неща.

“По дяволите! — изруга той. — Не е задължително това да е часовой.” Можеше да бъде просто богат на метал камък или изхвърлен резервоар за гориво. Трябваше обаче да предположи най-лошото. Трябваше да запази живота на Моруина. Както и да осигури завръщането на “Доминатрикс” при Жасмина. Не можеше да си позволи да загуби нито своята любима, нито кораба, превърнал се в неин затвор. Ако не намереше начин да защити и двамата, трябваше да се откаже веднага. Само че не беше в настроение да се отказва. Как обаче можеше да осигури завръщането им, без да се налага да чака часове, докато “Доминатрикс” се отдалечи на безопасно разстояние.

Ама разбира се. Отговорът беше очевиден. Той като че ли го гледаше право в очите. Беше красив в своята простота и се възползваше елегантно от местните ресурси. Как не се беше сетил досега?

Беше достатъчно да ги скрие зад Халдора. Направи необходимата подготовка и отвори канала за връзка с Моруина.

Арарат, 2675 година