Пропастта на опрощението

В този момент му направи впечатление странната тъмнина в един участък, заобиколен от светлините на едно от най-големите селища. Намръщи се, докато се опитваше да се сети дали оттам не минава неосветен свързващ път или пък широк канал.

Совалката се наклони на една страна и зрителният му ъгъл се промени. Тъмната ивица се наклони, като погълна още светлини и разкри други. Перспективата на Васко се измести и той осъзна, че вижда неосветена структура между совалката и селището. Формата на изключително високата постройка само се загатваше от начина, по който затъмняваше и разкриваше светлините отзад, но щом я идентифицира, на Васко вече не му беше трудно да попълни липсващите детайли. Това беше морската кула, разбира се. Издигаше се от морето на няколко километра от най-старото селище, където беше роден.

Морската кула. Корабът.

“Носталгия по безкрая”.

Беше го виждал само от разстояние, защото рутинният морски трафик не минаваше край него. Знаеше, че лидерите понякога отиваха там, не беше също така тайна, че от време на време совалки излитаха от кораба или влизаха в него, дребни като мушици на фона на чепатата и обрулена от стихиите видима част от корпуса. Предполагаше, че Скорпион е запознат с всичко това, но корабът беше една от многото теми, които Васко беше предпочел да не повдига по време на първото си пътуване с прасето.

От тази перспектива “Носталгия по безкрая” пак му се струваше голям, но вече не толкова далечен и геоложки огромен какъвто му бе изглеждал през по-голямата част от живота. Корабът беше поне сто пъти по-висок от най-високите аспидови структури в целия архипелаг и все още при вида му му се завиваше свят. Но той се намираше много по-близо до брега, отколкото бе предполагал, по-скоро продължение на колонията, отколкото далечен пазач. И макар да не изглеждаше чуплив и крехък, в този момент осъзна, че корабът все пак беше човешко творение и зависеше също толкова от благосклонността на океана, колкото и селищата, срещу които се намираше.

Корабът ги беше довел до Арарат, преди да потопи долния си край под един километър океанска вода. Имаше шепа совалки, способни да пренасят хора до и от междупланетното пространство, но само той беше в състояние да ги отведе отвъд системата на Арарат, в междузвездното пространство.

Васко знаеше това от дете, но едва в този момент си даде сметка доколко ужасяващо зависими бяха от това единствено средство за измъкване оттук.

Совалката започна да се спуска и светлините се превърнаха в прозорци, улични лампи и открити огньове в базарите. Повечето области на Първи лагер сякаш бяха създадени без планиране, както дойде. По-големите постройки бяха направени от раковини, събрани от брега или от морето от специалните експедиции. Получените по този начин сгради имаха характерните за морските раковини и миди извивки и приличаха на тях. Виждаха се няколко надуваеми купола, някои от които бяха почти толкова големи, колкото изградените от раковини постройки, но пластмасовите материали, необходими за тяхната направа и поправка, вечно не достигаха. Много по-лесно беше да се изтръгва метал от сърцето на кораба. Ето защо почти всичко останало беше закрепено с помощта на метални листове и скелета, като в резултат се образуваше увиснала маса от правоъгълни структури, които рядко достигаха повече от три етажа. Сводовете и постройките от раковини се извисяваха между металните коптори като пришки. Улиците представляваха мрежа от накъсани сенки, осветявани единствено от факлата на случайно минаващ пешеходец.

Совалката се плъзна над междинни, потънали в тъмнина райони и увисна над група постройки, които Васко не беше виждал никога досега. Имаше купол, заобиколен от метални структури, но целият ансамбъл изглеждаше много по-официален от която и да е друга част на града. Васко беше почти сигурен, че това е един от скритите лагери на управляващите. Управителното тяло на колонията, което се състоеше от хора и прасета, имаше офиси в града, но беше публична тайна, че разполага със сигурни места за срещи, неотбелязани на нито една гражданска карта.

Васко си припомни инструкциите на Клавейн и накара прозорецът да се скрие отново, след което зачака приземяването. Почти не го усети, но внезапно двамата му спътници заслизаха от кабината към изхода. Едва сега младежът осъзна, че совалката нямаше пилот.

Излязоха на площадка от разтопен камък. Прожекторите се бяха включили в последния момент и сега всичко беше окъпано в леденосиньо. Клавейн все така беше с палтото си, но сега беше сложил върху главата си и безформена черна качулка, измъкната от яката. Широката качулка бе надвиснала ниско над очите му и криеше лицето му в сянка; трудно можеше да познае в него човека, с когото се бяха срещнали на острова. По време на полета Скорпион му придаде по-приличен вид, подстрига брадата и косата му по най-добрия начин при дадените обстоятелства.

— Синко — обади се Клавейн, — постарай се да не ме зяпаш с такава месианска ревност, а?

— Не съм имал предвид нищо такова, сър.

Скорпион потупа Васко по гърба.