Пропастта на опрощението

Отново се насочи към проблема, с който трябваше да се справи по някакъв начин. Светът се беше върнал, след като изчезна. Засега аномалията не се беше повторила. По-съсредоточеното изследване на фактите показваше, че луните, включително Хела, която бе заинтригувала Куейч, бяха запазили орбитите си дори когато газовият гигант бе прекратил своето съществуване. Във всичко това определено нямаше никаква логика. Както и в привидението, което се беше материализирало на негово място.

Какво трябваше да прави?

Реши да изтрие от паметта си конкретните факти за изчезването, както вероятно бе направил “Гностично възкачване”, и също да замести празните полета с измислени цифри. Но щеше да продължава да държи под око планетата. Ако направеше отново нещо странно, щеше да му обърне нужното внимание и тогава — може би — щеше да информира Куейч за случилото се.

Но не и преди това, и не без голямо треперене.

ШЕСТ

Арарат, 2675 година

Докато Васко помагаше на Клавейн да си приготви багажа, Скорпион излезе от палатката и след като нави ръкава си, за да открие комуникатора, откри канал към Блъд. Заговори тихичко на другото прасе.

— Намерих го. Наложи се да го убеждавам малко, но се съгласи да се върне с нас.

— Не изглеждаш особено радостен.

— Клавейн има все още да реши някой и друг въпрос.

Блъд изсумтя.

— Звучи малко зловещо. Да не му се е кипнал покривът, откакто отиде да живее там?

— Не знам. Спомена един-два пъти, че виждал разни неща.

— Виждал разни неща ли?

— Фигури в небето. Това ме разтревожи малко, но той определено никога не е бил лесен за разчитане. Надявам се да се поотпусне, като се върне в цивилизацията.

— А ако не го направи?

— Не знам. — Скорпион говореше с пресилено търпение. — Просто действам въз основа на предположението, че е по-добре да бъдем с него, отколкото без него.

— Добре — отвърна със съмнение Блъд. — В такъв случай можете да оставите лодката. Изпращаме ви совалка.

Скорпион се намръщи, едновременно доволен и объркан.

— Защо е това отношение като към ВИП-особи? Мислех, че идеята е цялата тази акция да мине колкото може по-незабележимо.

— Наистина беше така, но има развитие на нещата.

— Капсулата?

— Улучи в целта. Започна да се съживява. Проклетото нещо премина към режим на съживяване. Биоиндикаторите промениха статуса си преди един час. Започна да събужда това или този, който се намира вътре в нея.

— Ясно. Страхотно. Превъзходно. И вие не можете да направите нищо по въпроса?

— Ние сме в състояние да поправим помпа за мръсната канализация, Скорп. Всичко по-умно от това точно сега не ни е по възможностите. Клавейн би могъл да направи опит да забави ставащото, разбира се…

Тъй като главата му беше пълна с конджоинърски импланти, Клавейн можеше да говори с машините като никой друг на Арарат.

— С колко време разполагаме?

— С около единайсет часа.

— Единайсет часа? И ти чака досега, за да ми кажеш?

— Исках да разбера дали Клавейн ще се върне с вас.

Скорпион набърчи нос.

— А ако ти бях казал, че не се връща?

Блъд се разсмя.

— Тогава щяхме да си върнем лодката, нали така?

— Странно прасе си, Блъд, но не прави кариера от това.

Скорпион прекъсна връзката и се върна в палатката, където разкри промяната в плана. Със зле прикрито вълнение Васко попита каква е причината. Тъй като се опасяваше да не въведе фактор, който би могъл да промени решението на Клавейн, Скорпион избягна въпроса.

— Можеш да вземеш колкото искаш багаж — обърна се той към Клавейн, след като видя мизерно малкия пакет с личните му вещи. — Сега вече не трябва да се тревожим, че може да преобърнем лодката.

Клавейн взе вързопа и го подаде на Васко.

— Вече взех всичко, което ми е нужно.

— Чудесно — каза Скорпион. — Ще направя необходимото да се погрижат за нещата ти, след като изпратим някой да ти разглоби палатката.

— Палатката остава тук — заяви Клавейн. Закашля се и облече дълго черно палто. С пръстите си с доста пораснали нокти поприбра падналите върху очите си коси и ги приглади назад върху темето; те паднаха на сребристобели вълни върху високата корава яка на палтото. Когато спря да кашля, додаде: — И вещите ми също остават в палатката. Ти наистина не си ме слушал, а?

— Слушах те — отвърна Скорпион. — Просто не исках да те чуя.

— Започвай да чуваш, приятел. Само това искам от теб.

Клавейн го потупа по гърба. Посегна към пелерината, която бе носил до срещата, опипа плата й и я остави встрани. После отвори бюрото и извади оттам нещо в черен кожен калъф.

— Пистолет? — осведоми се Скорпион.

— Нещо по-надеждно — отговори Клавейн. — Нож.

Писциум 107, 2615 година

Куейч се движеше по абсурдно тесния коридор, който преминаваше от носа до опашката на “Доминатрикс”. Корабът бръмчеше и цъкаше около него, сякаш беше пълно с часовници помещение.

— Това е мост. Засега не мога да кажа нищо повече.

— Какъв тип мост? — попита Моруина.

— Дълъг и тънък, като стъкло. Съвсем леко извит, простиращ се над някакво дефиле или процеп.

— Мисля, че си превъзбуден. Ако е мост, нямаше ли някой друг вече да го е видял? Да не говорим за онзи, който го е построил тук.