Пропастта на опрощението

“Доминатрикс” се приближаваше боязливо към газовия гигант, когото господарят му беше избрал да нарече Халдора, настроил всичките си сензори на максимална чувствителност. Беше запознат с опасностите на Космоса наоколо, с капаните, които можеха да хванат невнимателния в пронизваната от радиация и осеяна с прах еклиптика на типичната слънчева система. Внимаваше, за да предотврати евентуални удари, беше нащрек в очакване на мига, когато някое носещо се към него парченце щеше да пробие външния край на радарния му мехур за избягване на сблъсъци. Всяка секунда преглеждаше и обмисляше милиарди кризисни сценарии, пресяваше възможностите да ги избегне, за да открие приемливите решения, които щяха да му позволят да се справи със заплахата, без това да сложи край на съществуването на господаря му. От време на време, ей така, за забавление, правеше планове за избягването на множество едновременни сблъсъци, макар да знаеше, че Вселената трябваше да премине през неосъществим брой цикли от катастрофи и нови раждания, преди да се яви възможност за подобно стечение на обстоятелствата.

Със същото прилежание корабът наблюдаваше звездата на системата за видими прояви на нестабилност или начални проблясъци, като обмисляше, в случай на голямо изригване зад кое от многото подходящи тела в непосредствена близост да се скрие. Непрекъснато оглеждаше околното пространство за изкуствени заплахи, които може би бяха оставени от предишните изследователи — прикачващи се полета с висока плътност, скитащи мини, атакуващи безпилотни ракети в режим на изчакване — и проверяваше състоянието на собствените си контрамерки, подредени в спретнати редици в корема му, изпълнен с тайното желание един ден да има възможността да използва тези смъртоносни инструменти в изпълнение на своя дълг.

Така групата субперсони, които обслужваха кораба, се увериха, че макар опасностите да бяха напълно вероятни, те нямаше какво повече да направят.

И тогава се случи нещо, което направи пробойна в бронята на самодоволната подготовка на кораба и го накара да се замисли.

За част от секундата стана нещо необяснимо.

Сензорна аномалия. Едновременно хлъцване на всички сензори, които наблюдаваха Халдора, към който приближаваше корабът. Изхълцване, което създаде впечатлението, че газовият гигант просто изчезна.

Като остави на мястото си нещо също толкова необяснимо.

Всички слоеве на контролната инфраструктура на “Доминатрикс” потрепериха. Той зарови из архивите си припряно като куче, което се опитваше да намери закопан в земята кокал. Дали “Гностично възкачване” беше видял нещо подобно при бавното си приближаване към системата? Той разбира се, беше доста по-далеч, но изчезването на цял един свят за частица от секундата не беше нещо, което може да бъде пропуснато току-така.

Разтревожен, той се ровеше из обемната база данни, наследена от “Възкачване”, и се фокусираше върху информацията, която беше свързана конкретно с газовия гигант. После филтрира отново фактите, като насочваше вниманието си само към блоковете, придружени от коментари, обозначени с флагче. Ако подобна аномалия вече се беше случвала, тя несъмнено щеше да бъде спомената.

Но не откри нищо такова.

Корабът изпита леко подозрение. Запреравя отново информацията от “Възкачване”, този път цялата, а не само обозначената с флагчета. Въобразяваше ли си или наистина имаше известни основания да смята, че данните бяха подправени? Статистическите честоти на някои от цифрите се отклоняваха лекичко от очакванията… сякаш по-големият кораб ги беше обработил.

Но защо “Възкачване” щеше да прави подобно нещо?

Най-вероятно защото и той бе видял нещо странно. И се боеше, че господарите му няма да повярват, като ги извести, че аномалията е причинена по-скоро от събитие, станало на реално съществуващ свят, отколкото от пропуск и халюцинации при собствената му обработка на данните.

“И кой може да го вини за това? — помисли си “Доминатрикс”. — Всяка машина знае какво ще й се случи, ако господарите й загубят вяра в нейната непогрешимост.”

Не можеше да докаже нищо. Не беше изключено цифрите все пак да са истински. А ако пък ги беше попроменил, корабът определено знаеше и как да приложи нужните статистически честоти. Освен ако не бе използвал преобърната психология, за да придаде нарочно леко подозрителен вид на числата, така че да не изглеждат прекалено подозрително според очакванията. Подозрително според тях…

Корабът потъваше все по-дълбоко в параноя. Безсмислено беше да разсъждава повече на тази тема. Не разполагаше с информация от “Гностично възкачване” в подкрепа на онова, което бе засякъл, това бе сигурно. Ако докладваше за аномалията, щеше да бъде самотен глас.

А всички знаеха какво ставаше със самотните гласове.