Пропастта на опрощението

— Да видим тогава каква е алтернативата — рече Клавейн. — В такъв случай това може да е не толкова любимият ти конджоинър.

— Мислил съм и за тази възможност, разбира се. Ако Скейд е пристигнала в нашата система, очаквам да го направи колкото се може по-потайно. Но въпреки това не е изключено да забележим нещо. Поради същата причина ми се струва твърде невероятно да започне инвазията си с една-единствена капсула… освен ако в нея няма нещо наистина ужасно.

— Скейд може да бъде предостатъчно ужасна сама по себе си — отвърна Клавейн. — Но съм съгласен с теб: не мисля, че е тя. Самотното приземяване е самоубийствена и безсмислена постъпка, която изобщо не е в нейния стил.

Стигнаха до палатката. Клавейн отвори вратата и ги поведе вътре. Спря за миг на прага и огледа интериора с неопределено обвинително изражение, сякаш там живееше някой друг.

— Много се привързах към това място — обяви почти извинително той.

— Което означава, че не би могъл да понесеш да се върнеш? — попита Скорпион.

Все още усещаше миризмата, останала от досегашното присъствие на Клавейн.

— Просто ще трябва да направя най-доброто, което мога. — Клавейн затвори вратата след тях и се обърна към младежа. — Какво знаеш за Скейд и Рьомонтоар?

— Не мисля, че съм чувал тези имена преди.

Клавейн се отпусна на сгъваемия стол, като остави двамата си събеседници прави.

— Рьомонтоар беше… е един от най-старите ми съюзници. Също конджоинър. Познавам го, откакто се бихме един срещу друг на Марс.

— А Скейд, сър?

Клавейн взе една от раковините и я заразглежда разсеяно.

— Скейд е съвсем друга работа. И тя е конджоинър, но от следващо поколение. По-бърза е и по-умна, и няма абсолютно никаква емоционална връзка със старата човешка линия. Когато заплахата от инхибиторите стана ясна, Скейд състави план за спасяване на Майка Нест като избяга от тази част на Космоса. На мен това не ми хареса — означаваше да оставим останалата част от човечеството да се оправя както може, вместо да си помагаме едни на други, затова дезертирах. Рьомонтоар, след известна вътрешна борба, последва примера ми.

— В такъв случай Скейд мрази и двама ви? — попита Васко.

— Мисля, че все още е възможно да удостои Рьомонтоар с известни съмнения. Колкото до мен… Не, аз повече или по-малко изгорих всичките си мостове с нея. Последният удар беше, когато я разсякох на две с едно въже за акостиране.

Скорпион сви рамене.

— Случват се такива неща.

— Рьомонтоар я спаси — додаде Клавейн. — Това вероятно означава нещо за нея, въпреки че по-късно той я предаде. Но когато става дума за Скейд, най-добре е да не се предполага нищо. Мисля, че я убих по-късно, но не изключвам възможността да е избягала. Поне така твърдеше последната й трансмисия.

— В такъв случай защо чакаме точно Рьомонтоар и другите, сър? — попита Васко.

Клавейн присви едното си око по посока на Скорпион.

— Той наистина не знае много, а?

— Вината не е негова — отговори Скорпион. — Не забравяй, че е роден тук. Случилото се преди пристигането ни е стара история за него. Ще видиш същата реакция в повечето младоци, независимо дали са хора или прасета.

— Въпреки всичко, това не е извинение. По мое време бяхме по-любознателни.

— По твое време сте изпадали в смут, ако не чуете поне за два случая на геноцид преди закуска.

Клавейн не отговори. Остави раковината и взе друга, като изпробва острия й ръб върху фините косъмчета на опакото на дланта си.

— Все пак знам нещичко, сър — заяви припряно Васко. — Знам, че сте отишли на Ризургам от Йелоустоун, точно когато машините започнали да рушат нашата слънчева система. Помогнали сте за евакуирането на цялата колония на борда на “Носталгия по безкрая” — били сме почти двеста хиляди.

— По-скоро сто и седемдесет хиляди — уточни Клавейн. — И не минава и ден, в който да не скърбя за онези, които не успяхме да спасим.

— Никой не може да те вини, като се има предвид колко много си спасил — заяви Скорпион.

— Това ще отсъди историята.

Скорпион въздъхна.

— Ако искаш да се отдадеш на самообвинение, Невил, заповядай. Аз лично имам да мисля за една тайнствена капсула и за колонията, която толкова би искала да си върне лидера. За предпочитане измит и спретнат, а не миришещ толкова силно на морски водорасли и старо спално бельо. Не е ли така, Васко?

Клавейн погледна към младежа; изучаващият му поглед се задържа върху него няколко минути. Тънките светли косъмчета по врата на Скорпион настръхнаха. Имаше чувство, че Клавейн вземаше мярката на младия мъж, че го сравняваше с някакъв строг вътрешен идеал, компилиран и пренастройван все по-фино през вековете. Подозираше, че в тези мигове цялата бъдеща съдба на момчето бе решена вместо него. Ако Клавейн решеше, че Васко не е достоен за доверието му, нямаше да има повече недискретности, нямаше да се споменават повече имена, неизвестни за колонията като цяло. Срещата му с Клавейн щеше да бъде изтикана в периферията на съзнанието му и дори самият Васко скоро щеше да се научи да не мисли кой знае какво за случилото се днес.