— Намери нещо там, Хорис. Моля те. Заради двама ни.
— Ще намеря — заяви Куейч. И някъде вътре в себе си усети сигурност. Това нямаше обяснение, но го усещаше съвсем определено, дори остро, като камък в жлъчката. — Корабе — рече той — действай.
ПЕТ
Клавейн и Скорпион почти бяха стигнали до палатката, когато Васко се появи откъм задната страна и се приближи до входа й Внезапният порив на вятъра разклати подпорите й и покритата със зелени петна материя плющеше. Младият мъж зачака нервно, явно не знаеше какво да прави с ръцете си.
Клавейн го огледа внимателно.
— Помислих, че си дошъл сам — промълви той.
— Не е нужно да се тревожиш заради него — отвърна Скорпион. — Той се изненада малко, като разбра къде си бил през цялото това време, но мисля, че вече се справи с изумлението си.
— Така ще е по-добре.
— Невил, бъди мил с него. По-нататък ще имаш предостатъчно време да играеш ролята на тираничен змей.
Когато наближиха достатъчно младежа, Клавейн извиси глас и попита пресипнало:
— Кой си ти, синко?
— Васко, сър — отговори той. — Васко Малинин.
— Това е ризургамско име, нали? Оттам ли си?
— Роден съм тук, сър. Родителите ми са от Ризургам. Живели са в Кювие преди евакуацията.
— Не изглеждаш достатъчно възрастен.
— На двайсет години съм, сър.
— Роден е една-две години след създаването на колонията — поясни Скорпион почти шепнешком. — Така че е един от най-възрастните, родени на Арарат. Но не и единственият. Имаме второ поколение местни жители, родени по време на твоето отсъствие — деца, чиито родители не помнят Ризургам и дори пътуването дотук.
Клавейн потрепери, сякаш тази мисъл беше най-плашещото нещо, което му беше идвало някога наум.
— Не мислехме да пускаме корени тук, Скорпион. Арарат трябваше да бъде временна спирка. Дори името му е като лоша шега. Кой се заселва на планета, чието име е сякаш плод на лоша шега?
Скорпион реши, че сега е идеалният момент да му напомни, че от самото начало планът им беше да оставят хора на Арарат, дори по-голямата част да заминат.
— Имаш работа с хора — каза той — и свине. Да опитваш да ни спреш да се размножаваме е все едно да опитваш да водиш стадо котки.
Клавейн отново насочи вниманието си към Васко.
— И с какво се занимаваш?
— Работя във фабриката за храни, сър, махам калта и тора от машините за почистване на терена или сменям остриетата на машините за изравняване на повърхността.
— Работата ти изглежда много интересна.
— Честно казано, сър, ако беше интересна, днес нямаше да съм тук.
— Васко служи също така в местния екип на „Оръжие на сигурността” — поясни Скорпион. — Преминал е обичайното обучение: огнестрелно оръжие, умиротворяване при градски условия и т.н. През повечето време, разбира се, гаси пожари или помага за разнасянето на хранителни дажби или медицински припаси.
— Изключително важна работа — отбеляза Клавейн.
— Никой, още по-малко Васко, не би го оспорил — отвърна Скорпион. — Но въпреки това даде да се разбере, че проявява интерес към нещо по-авантюристично. И настоява пред Министерството на въоръжението да бъде назначен на пълен работен ден. Резултатите му са много добри и той мечтае да опита нещо мъничко по-предизвикателно от чистенето на тор.
Клавейн изгледа с присвити очи младежа.
— Какво точно ти каза Скорп за капсулата?
Васко погледна към прасето, после отново към Клавейн.
— Нищо, сър.
— Казах му каквото трябва да знае, което не е кой знае какво.
— Мисля, че е по-добре да му кажеш и останалото — отсъди Клавейн.
Скорпион повтори историята, която бе разказал преди малко на Клавейн. Наблюдаваше очарован как въздействието от новината се отразява върху изражението на Васко.
Не го винеше за това: за двайсет години абсолютната изолация на Арарат трябва да се бе превърнала в неделима част от живота му също като неуморния рев на морето и вечната топла миризма на озон и гниеща растителност. Тя беше толкова абсолютна, толкова всеприсъстваща, че изчезваше, когато съзнателно й обърнеха внимание. Но сега нещо беше пробило тази изолация: напомняне, че океанският свят винаги е бил крехко и временно прибежище насред по-обширната арена на по-всеобхватния конфликт.
— Както виждаш — продължаваше Скорпион, — не искаме всички да узнаят за това, преди да разберем какво точно става и кой е вътре в онова нещо.
— Предполагам, че имаш своите подозрения по въпроса — намеси се Клавейн.
Скорпион кимна.
— Би могъл да е Рьомонтоар. Винаги сме очаквали “Зодиакална светлина” да се появи всеки момент. Всъщност очаквахме го по-скоро, но кой знае какво може да се е случило с тях след нашето тръгване или колко време е трябвало да се ремонтира корабът. Може би като отворим капсулата ще открием вътре един от най-любимите ми конджоинъри.
— Не изглеждаш убеден.
— Обясни ми следното, Клавейн — помоли Скорпион. — Ако това са Рьомонтоар и останалите, защо е нужна цялата тази тайнственост? Защо просто не влязат в орбита и не обявят, че са пристигнали? Най-малкото можеха да пуснат капсулата по-близо до сушата, така че изваждането й да не ни отнема толкова много време.