Пропастта на опрощението

— Нямахме избор — отвърна Ана. — Повярвай ми. Аз съм й майка. Опитите да я спра да слезе бяха все едно да опиташ да спреш сьомгата да плува по течението на реката. Това щеше да стане, независимо дали ни харесва, или не.

— Намерихме едно семейство — продължи разказа й Васко. — Добри хора, които живееха в полупустинните земи Вигрид. Имаха син, а единствената си дъщеря бяха загубили при една злополука две години по-рано. Не знаеха коя е Ора, а само че не трябва да задават много въпроси. Казахме им също така да се отнасят към нея така, сякаш винаги е била с тях. Те навлязоха в ролята съвсем лесно, като й разказваха истории за нещата, които беше правила другата им дъщеря като по-малка. Обикнаха я много.

— Защо беше нужна тази криеница?

— Защото тя не помнеше коя е всъщност — поясни Хури. — Зарови спомените си, потисна ги. Готова е да стане конджоинър. Може да подрежда главата си така, както подреждаме мебелите. Оказа се, че за нея не е трудно да го направи, веднъж щом разбра какво трябва да стане.

— Защо? — попита Скорпион.

— За да заживее в ролята си, без животът й да се превръща в театър. Ако тя повярваше, че е родена на Хела, щяха да го повярват и хората, с които се срещаше.

— Това е ужасно.

— Да не мислиш, че за мен беше по-лесно, Скорп. Аз съм й майка. Бях с нея в деня, в който реши да ме забрави. Влязох в стаята, в която беше, а тя почти не ме забеляза.

Скорпион се запозна постепенно с остатъка от историята, правейки всичко възможно да не обръща внимание на усещането си за нереалност. Неведнъж се вглеждаше в околната обстановка, за да се убеди, че това не е поредният кошмар, свързан с размразяването. Чувстваше се глупаво, задето беше проспал всички тези машинации. Но историята, поне онова, което му бяха разказали от нея, изглеждаше безупречна. Беше принуден да признае също така, че не й липсваше особен вид брутална неизбежност. “Носталгия по безкрая” беше пътувал десетилетия, за да стигне до Хела: само разстоянието от Арарат до Хела през Йелоустоунската система беше отнело повече от четирийсет години. Мисията на Ора обаче беше започнала дълго преди това, когато се бе излюпила в матрицата на неутронната звезда Хадес. Предвид цялото това време още девет години не бяха кой знае какво удължаване. Да, погледнати от този ъгъл, нещата имаха ужасяваща логика. Но само ако решиш да не гледаш на света през очите на едно прасе, приближаващо края на живота си.

— Тя всъщност не е забравила нищо — допълни Васко. — Всичко беше просто заровено в подсъзнанието й, посадено, за да излезе на повърхността, когато порасне. Знаехме, че рано или късно тези скрити спомени ще започнат да я да подтикват да върши това или онова, дори ако тя самата не знае точно какво става.

— И? — попита Скорпион.

— Тя ни изпрати сигнал. Той трябваше да послужи като предупреждение, че е на път към Куейч. Това беше послание за нас да започнем да преговаряме с адвентистите. Когато се добрахме до него, Ора вече беше станала негова довереница.

Кожата на якето изскърца, когато Скорпион кръстоса ръце пред гърдите си.

— И тя влезе в живота му просто така?

— Сега е негова съветничка — отвърна Малинин. — Присъства, когато той преговаря с ултри. Не знаем какво точно прави там, но се досещаме. Ора имаше… има една дарба. Забелязахме я още докато беше бебе.

— Тя умее да разчита лицата ни по-добре от нас — поясни Хури, — може да разбира дали лъжем, дали сме тъжни, макар да твърдим, че сме щастливи. Това няма нищо общо с имплантите й и не би изчезнало само защото е скрила спомените си.

— Трябва по някакъв начин да е привлякла вниманието към себе си — допълни Васко, — да го е привлякла неустоимо. Но това за нея е просто пряк път до Куейч. Рано или късно тя щеше да намери начин да стигне до него, независимо от препятствията. Защото тя е родена да направи точно това.

— Разговаряхте ли с нея? — поинтересува се Скорпион.

— Не — отговори Васко. — Не беше възможно. Не можехме да допуснем Куейч дори да заподозре, че сме се срещали преди. Но Хури има същите импланти, със същата съвместимост.

— Успях да проникна в спомените й — обясни Ана, — щом се озовахме в едно помещение. Бяхме достатъчно близко за осъществяването на директен контакт, без тя да заподозре нещо.

— Разкрихте ли се пред нея?

— Не. Не още — отвърна Хури. — Тя е толкова уязвима. По-безопасно за нея е да не си спомни веднага всичко. Така ще бъде в състояние да продължава да играе ролята, която очаква от нея първосвещеник Куейч. Ако той заподозре, че тя е шпионин на ултри, за нея става много по-страшно, отколкото за нас.

— В такъв случай да се надяваме, че никой няма да прояви прекалено голям интерес към нея — отсъди Скорпион. — Колко време да очакваме да мине, докато си спомни всичко сама?

— Дни — промълви Ана. — Не повече. По-скоро — по-малко. Пролуките трябва вече да са се проявили.

— Колкото до тези разговори с първосвещеника — обади се Скорпион. — Имате ли нещо против да ми кажете точно какво сте обсъждали?