Пропастта на опрощението

Нещо не беше наред, нещо, което никой не му съобщаваше. Скорпион оглеждаше лицата около конферентната маса, опитвайки да разбере какво се е случило. Присъстваха всички, които бе очаквал да види: Круз, Уртон, Васко, както и мнозина, които не познаваше толкова добре. Хури също беше тук. И сега, след като я видя, той си даде сметка за очевидната, крещяща липса. Нямаше и следа от Ора.

— Къде е тя? — попита прасето.

— Тя е добре, Скорп — увери го Васко. — Жива и здрава, в безопасност. Знам, защото току-що я видях.

— Някой да му каже — обади се Хури.

Изглеждаше по-стара от последния път, когато я беше видял. По лицето й имаше повече бръчки. Имаше повече сиви косми в косата й, сега къса. Виждаше формата на скелета под кожата.

— Какво да ми каже?

— Какво ти обясни Валенсин? — попита Васко.

— Каза ми датата. Това е горе-долу всичко.

— Наложи се да вземем някои трудни решения, Скорп. В твое отсъствие се старахме да правим възможно най-доброто, на което сме способни.

“В мое отсъствие” — помисли си Скорпион; като че ли той ги беше изоставил, когато се нуждаеха най-много от него. Накараха го да се почувства така, сякаш вината бе негова, все едно беше избягал от своите отговорности.

— Сигурен съм, че сте се справили — отвърна той, като стисна основата на носа си.

Беше се събудил с главоболие, което все още не го оставяше на мира.

— Пристигнахме тук през две хиляди седемстотин и седемнайсета година — започна Васко, — след като летяхме деветнайсет години от Йелоустоунската система.

Косъмчетата на тила на Скорпион настръхна.

— Валенсин ми каза друга дата.

— И не е излъгал — намеси се Уртон. — В местната система е две хиляди седемстотин двайсет и седма година. Пристигнахме край Хела преди почти десет години. Щяхме да те събудим тогава, ако моментът беше подходящ. Валенсин ни каза обаче, че ако го направим, сега ще бъдеш или мъртъв, или замразен отново, но с много малък шанс да се събудиш.

Така трябваше да стане, Скорп — додаде Васко. — Ти си ресурс, който не можехме да си позволим да прахосваме.

— Нямаш представа колко приятно ми става от тези думи.

— Трябваше да обмислим много сериозно кога е най-подходящо да те събудим. Ти винаги ни казваше да изчакаме, докато стигнем Хела.

— Да, така е.

— Е, мисли за това като за истинското ни пристигане. Появихме се пред местните власти, адвентистите, едва през последните няколко седмици. След като пристигнахме, отлетяхме отново, като направихме една обиколка из местното междузвездно пространство.

— Защо?

— Заради това, което трябваше да се случи — обясни Васко. — Когато пристигнахме тук преди десет години, си дадохме сметка, че ситуацията на тази система е значително по-сложна, отколкото си мислехме. Адвентистите контролират всичко, включително достъпа до Халдора, планетата, която периодично изчезва. Без разрешение от църквата, не можеш да се доближиш до Хела, но дори тогава не ти е позволено да изпращаш сонди до газовия гигант.

— Можехте да си проправите път с помощта на оръжията и да вземете насила каквото искате.

— И да рискуваме да се стигне до кръвопролитие? На Хела живеят един милион невинни граждани, да не говорим за десетките хиляди замразени хора в корабите, паркирани в тази система. Освен това не може да се каже, че знаем точно какво търсим. Ако бяхме използвали оръжие, можехме да разрушим точно това, от което се нуждаем. Но ако успеехме да се доближим до Куейч, щяхме да имаме възможност да огледаме проблема отвътре.

— Куейч все още ли е жив? — попита Скорпион.

— Вече го знаем със сигурност — двамата с Хури се срещнахме с него днес. Но той живее като отшелник и се поддържа с разни несигурни терапии за удължаване на живота. Не напуска никога „Лейди Моруина”, своята катедрала. Не спи. Мозъкът му е променен така, че да няма нужда от сън. Даже не мига. Прекарва всеки буден миг от живота си загледан в Халдора, в очакване тя да премигне вместо него.

— В такъв случай е луд.

— А ти не би ли полудял в неговото положение? Тук с него се е случило нещо ужасно. То е станало причина да превърти.

— Той има индоктринален вирус — обади се Круз. — Винаги е бил в кръвта му, още преди дойде на Хела. Сега там се е развила цяла индустрия в тази област, която го раздробява, снажда го в различни степени, смесва го с други вируси, донесени от бежанци. Казват, че го обземат мигове на съмнение, когато осъзнава, че всичко, което е създал тук, е измама. Дълбоко в себе си знае, че изчезванията са разумен феномен, а не чудо. Тогава нарежда да вкарат в кръвта му нов щам на индоктриналния вирус.

— По всичко личи, че е труден за опознаване човек — отсъди Скорпион.

— По-труден, отколкото предполагахме — увери го Васко. — Но Ора видя начин. Планът беше неин, Скорп, не наш.

— И той беше?

— Тя слезе долу преди девет години — поде Хури, като го гледаше право в очите, сякаш двамата бяха сами в стаята. — Беше на осем години, Скорп. Не можах да я спра. Знаеше заради какво беше изпратена на този свят и то е — за да намери Куейч.

Прасето поклати глава.

— Нали не сте изпратили там долу само едно осемгодишно момиченце? Кажете, че не сте го направили.